Sad Story

Самота. Сълзи. Утехата си е отишла. В средата на полуосветената стая седеше момиче. От очите и капеха малки капки солена вода. Тя беше сама. В материално отношение нищо не й липсваше. Имаше и майка и баща, но те никога не са показвали любовта си. Имаше и по-голяме сестра, която само я използваше. Имаше и много приятели, но това не я правеше напълно щастлива. Тя искаше някой, с който да сподели тези неща. Но този някой все не идваше. При тази мисъл се появи малка дупчица в доброто и сърце.
Дупчицата се уголемяваше, докато не зейна една огромна яма в душата й. Момичето се чустваше изгубено. Сякаш седеше на парче лед, което я отдалечаваше от всичко останало.
Студа, който я обгръщаше замрази сърцето й. Вече не я интересуваше материалното. Приятелите й започнаха един по един да си отиват. Родителите й даже не забелязваха, че тя се е променила толкова.

Тя остана съвсем сама.

Момичето порастна. Превърна се в жена. Красива, но безсърдечна. Живееше сама.
Един ден докато обикаляше в търсене на поредния глупак, който да омотае и нарани, тя видя двама влюбени с малкото им момиченце. Спомни си всичките добри и повече лоши моменти, които е изживяла.

Изведнъж падна. Тялото й описа плавна дъга и се строполи на земята. Чу се звук от чупещо се стъкло, а на земята остана само локва вода.

Сърцето й се бе пръснало от болка.

След ледената принцеса останаха дузина мъже с разбити сърца и мечти, локвичка вода и един златен пръстен.