Хайде де!

Защо гледаш в земята когато казвате "Извинявай!"? Защо когато сте ядосани на собствената си тъпотия си го изкарваш на най-близкия си човек? Защо на следващия ден ревеш на рамото на човека, на който си го изкара вчера?

Защо не ме гледате в очите? Защо ми говорите зад гърба? Защо сте двулични копелета?

Защо ме заливате с ненужна информация? Защо си мислите, че ми пука за вас?

Защо сте станали толкова надути? Защо сте останали с впечатлението, че с пари всичко се купува?

Защо живеете във филм? Защо не погледнете собствената си съдба в очите (и не й се изплюете между веждите)? Защо сте толкова тъпи?

Защо си мислите,че аз съм самоходен отворен портфейл? Защо ми звъните само когато ви трябва помощ?

Защо ме задушавате? Защо ме преследвате и не ме оставяте на мира?

Кога ще се осъзнаете? Кога ще видите какво предтсвлявате? Кога ще спрете да мрънкате? Кога мислите да спрете да ме заливате с ненужна информация и въобще можете ли да мислите?

Кога ще се замислите за вашия мизерен животец? Кога ще ме намразите - преди или след като ви кажа че не ви харесвам? Кога някой ще се изправи с вдигната глава пред мен и ще ме накара да млъкна?

Аз ще ви кажа отговорите.

На въпросите "Кога?" отговорът е "Никога". На въпросите "Защо?" отговорът е "защото сте прекалено влюбени в себе си".

Доволни ли сте сега?

"Сега гълтам уиски за да се чуствам добре ... не ми остана сила, но остана ми воля ... не ми подавай ръка, живей с друга нагласа, какво съм аз за теб? Давай, от сърцето ми вземи си аз съм всичко за себе си ..."

Все едно аз съм го писала .. добре де, по подобен начин се чуствам. Без частта с уискито .. не пия ... много (: Свикнах доста отдавна да се раздавам на хората, доста често семейството оставаше на последно място. Промених се, осъзнах се. Станах човек, по-добър, по-здравомислещ. И това ми харесва. Свикнах вечер да мисля за постигнатото, недостижимото, границите, които съм си поставила и колкото и да искам не мога да премина ... с една дума започнах да мисля. Ама наистина. Сериозно ... знам как звучи от мен ... но все пак (: Стремя се да мисля, преди да направя нещо. Това не ознаава, че съм станала робот, просто мисля малко и за последствията. Защото дори аз да съм виновна няма аз да го отнеса .. поне докато навърша 18 ще е така ...

Чуствам се свободна ... бях забравила какво е. Пък и разбрах, че имам приятели, които биха ме подкрепили във всеки един момент (:

Ревли, история и малко мисъл ...

Няма да забравя този ден. Миналата прекрасна сряда, когато имахме първи час история. Изпитаха момичето на чина зад моя ... или поне се опитаха. Тя си каза че не е учила и й написаха двойката, съответно. След това вдигнаха една от зубърките ... о, чудо! Тя не беше учила! Разрева се и не оцениха знаята й, или по скоро липсата на такива. Защо по дяволите на някои може да им се прощава всичко ...

Не мога да разбера нещо - кой измисля тия скапани лафове, които се разпространяват със скорост, по-бърза от тази на светлината .. ? Кой измисли "КиФлА сЪм, И кФо??" ? Ми тъпа си, ето какво. Научи се да пишеш, облечи нещо и тогава ми се отваряй. (: Да бе, знам, че не съм културна, ама не ме интересува особено. Всеки ден чувам псуващи страци, както и първокласници. Как ядат тия хора с тия мръсни усти бе?

И кой ми наля мозъка в главата? Невидимия чичко горе, който се рее над главите ни ли? Съмнявам се. На това мойто му се вика интелект. Това, че имам леко изкривена гледна точка е друга тема :D Да, по дяволите, знам, че мозъците ви се гърчат в опити да разберете мислите ми, както и чуствата, които влагам в тия скапани постове. Знам, че някои четат само да се хилят на глуспотите ...

И стига сте писали неграмотно. Отворете учебника по български език за четвърти клас и прочетете нещо, ще ви е от полза. Никога не съм учила по български, но за сметка на това съм чела достатъчно книги и съм писала достатъчно съчинения. Българите винаги са били едни от най-добрите в областта си, не излагайте народа сега.

От утре ставам нов човек ... надявам се да съм по-голям мислител, отколкото съм сега.

Шок и ужас! (:

Днес една приятелка ми серивира досташокираща новина. Написало милото момиче в речника на компютъра си думата "virgin" и какво излязло: the VIRGIN Queen кралица Елизабет I . Не мога да разбера какво общо има "девствен" с Елизабет първа,да не би да е умряла девствена? Вярно, че не е имала деца, но все пак ... имала е няколко неуспешни брака, не може да не е опитала да остави наследник.

Този ден ме фрапираха с още една новина: че ям кучета. Това беше една много интересна теза на Gun-а :) Аз просто предупредих една приятелка, която щеше да настъпи едно добре охранено куче, и Gun-а се изцепи че ям песове .... както и да е. Сега като се замисля,отдавна не съм яла хот-дог ... хммм,трябва да поправя тази грешка.

Друга фрапираща новина от днес: Гореспонематия Gun реши да ме филмира, като ми каза че еди - кой си искал 8000 деца от мен .... честно казано, не знам дали ще ми стигнат годините да родя едва половината, но няма значение. Естествено,смях се достатъчно дълго, че хората да започнат да ме гледат странно.

Следващата новина: много смях падна с напушения ми съученик ... горкия, не знаеше къде се намира ...

Айде стига глупости ...

Поклон пред Апостола!

Днес се навършват 136 години от обесването на Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостолът на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.

Ранни години

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил^[1]) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

Революционна дейност в Сърбия и Румъния

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той заболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.

Организиране на революционни комитети

Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.

След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.

След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.

Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

Залавяне и смърт

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.

Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.^[2]До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 18 февруари(6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

Имена, псевдоними и прозвища

В историческите извори и историографията личността на Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, фалшиви имена за тескерета и документи, които е ползвал.

След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Отношението към Левски днес

В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски“ в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей "Васил Левски" в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир.

В момента портрети на Левски са поставени в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Портрет на Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков.

Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.

Надути тъпи копелета ...

Защо съм заобиколена от тъпаци? Защо всички се надуват? Защо трябва да се трудя за всичко? Защо? Защо? Защо?

Кога нещата ще започнат да се случват от самосебе си? Кога ще си почина от простотията на хората? Кога ще спра да повтарям грешките си?

Колко още трябва да чакам? Колко пъти ще сбъркам пътя? Колко време ще слушам безвкусни мелодии с прекалено смислени текстове?

Къде има пълно щастие? Къде ще намеря това, което търся? Къде ще свърши моя път..?

Кой ще ми помогне? Кой ще ме подкрепя? Кой ще ме пречупи?

Как ще се справя с всичко? Как ще успея да се запазя? Как ще се променя?

Ако някой ми даде отговор на всичките тези въпроси ще го боготворя вечно.

В криза съм!

Днес осъзнах, че съм в криза. Както си пътувахме с отрепката в любимия на поколения овчакупелци 102 той сподели с мен че е изпаднал във финансово-сексуална криза. Отворил си протмонето и вътре - курец бате (: Трябваха ми точно три секунди за да осъзная че съм в същото положение ... а това не е добре .. ще видим,ще се оправя.

Иначе целия ден си мислех кой е накарал Моисей да се прави на герой, какво е подтикнало Каин да постъпи така с Авел ... или може би беше обратното .... не знам. Ама тоя час по литература беше най - скучния в целия ми живот.

Който има идея как да прекарвам часовете по-пълноценно може да я сподели с мен под формата на коментар (: Благодаря предварително (:

Чекмеджета, нощни шкафове,рапери и зли гангстери

Всичките сте чекмеджета ... да, така е. Кой ще ми противоречи? Може би само тези от вас, които са еволюирали в нощни шкафове. Обаче те какво ще ми кажат ... интересно.

И защо всички си мислите че сте лоши гангстери или могъщи рапери? Коя от малкото ви останали мозъчни клетки се обърка до такава степен, че разбута останалите и им втълпи тази безумна идея че сте лоши гангстери и /или могъщи рапери .. ? Кой по дяволите ви излъга въобще че можете да нижете рими? И какво като сте загащили боядисания воден пистолет на малкия си брат? Разхождате се из улиците на моя квартал и ми се гъзарите ... вие сте големи смешки. Нанесъл се преди 2 дни в квартала и ми говори на въпреки. Чакай, стой, спри се малко, дръж си коня вързан бе! Не се дръж все едно си у вас! И не си и помисляй да ми повишаваш тон! И като ми размахаш воден пистолет да не би да мислиш че ще ме уплашиш? Въшка мизерна, ходи си ръфай чорапа и не ме занимавай с личните си проблеми! Знам, че след време ще дойдеш да ми пищиш на главата, че някой иска да те бие ... така че по-добре си седи тихо и кротко на гъза (:

Нека сега да ви разкажа за недостижимите рапери ... всички те бръмчат из кварталите си, стъпват тежко, обличат се "яко", държат си микрофони от преди два века пред устите и си мислят че са на върха ... хванали са дядо Боже за шлифера ... (: Затова и някой като ги дис-не дават лудите пари някой да им пише лириките за да "си върнат", че даже и "да размажат боклука,дръзнал да им каже нещо" :D:D:D Пък като кажеш на шегаджията че не му харесваш парцалите вече става опасно ... звъни се на мама и тате ... ужас,страшно е :D:D:D

Общо мнение: както казах и в началото: всички сте чекмеджета (:

Неделна простотия

Някой може ли да ми обясни кой направи родителите толкова лоши хора? Специално моите са големи манияци на тема чистота ... ма ако не беше моята свинщина кфо щяха да правят по цял ден? По дяволите, кой ги научи да вървят след децата си и да им трият сол на главите ... и защо по дяволите ни карат да ходим на даскало? Един ден не ми се ходи,няма да ходя,кфо толкова? Все едно ще си загубя главата ако не отида един ден ... Постоянно врещят, винаги искат по-високи резултати от теб, никога не са доволни, никога не казват "Браво!" или "Извинявай,не бях прав!". Ей деба, кога ще ми признаят че съм права и че съм се справила добре с нещо ...

Но пък погледнато от друга страна ако не бяха те досега да съм стигнала дъното и да дълбая още надолу ... те ме карат да се трудя, да се занимавам с нещо, да се стремя към по-високото ниво ... те ме подкрепят, гледат, понасят, издържат. Ако не бяха те аз нямаше да имам какво да ям. (:

И сега какво, стигам до извода че все пак са зло, ама необходимо. Много мразя така ... двете ми мнения се преплитат и събират в едно ... няма значение (:

Пари, любов и още нещо ....

Хей, хора. Идва Свети Валентин - най - любовният празник, за който някога съм чувала. Да, интересно,как един празник може да е любовен,но няма значение,все пак това съм аз. Замислих се - какво толкова има в тая скапана събота че точно тогава хората се сетиха да се обичат най - много? Много повече ми харесва числото 7,а не 14 ... и какви по дяволите са тия балони във формата на сърца .. хора,все едно съм излязла не по центъра, ми по Илиянци.

И каква по дяволите е тая работа със тия подаръци ... леле, ще умрете ако половинката не ви покаже че все още не сте му изсмукали всичко от протмонето ... (: Ужас,това е всяка година. Как ли не им омръзва на тия хора ...

Чуствам се зле. Няма да празнувам нито един от тия два шибани празника. Ще ида на рождения ден на приятелката си, ще пийна с любими хора, те ще се отрежат ... (: Ще ги замъкна до леглата и ще закисна пред някой от комповете да чета FUCK THE NORM или Cynical Speech. Да .. Нещо не съм в настроение да пиша много ...