Прекалено лично

"Моят живот с мойта песен е изпята!"

Да бе, така казват KingSize ... пеейки за любовта ... последната е гадна кучка ... не знае кфо иска от себе си и от нас, но все пак го иска ...

И какво всъщност е любовта?! Чувство, болест, задължение ... ?! И защо има различна любов? Защо толкова хора ги е страх или са имунизирани срещу тая гадна кучка?

Моята най-голяма любов съм разделила между музиката и писането. Не говоря за хора, те се променят. Ставаше дума за писането ... но не на текстове - тва не го умея. Говоря ви за играта с думичките ... не "Скрабъл" бе ... обичам аз да си играя с думите, както детето си играе с мечтите си .. обичам да придавам различна форма на мислите си ... или да ги оставям безформени ... обичам да рисувам различни картини в главата си и след това да ги описвам .. обичам да гледам нещата от друг ъгъл ... обичам и да придавам различен смисъл на думите ... обичам да пиша двусмислици и да ви карам да се замислите ...

Обичам да си слагам качулка и слушалките в ушите, а след това да изразявам мислите си свободно .. и всичко това да се случва в малките часове на нощта ... на терасата на апартамента в крайния квартал ...

Защо темите, за които пиша, са толкова еднообразни? Защо мислите ми се въртят в омагьосан кръг? Сякаш тъпча на едно място ... и защо всяка нощ солените капки извират от кафявите ми очи заради самата мен? Защо днес приемам спокойно неща, които довчера съм отричала?

Дано скоро дойде деня, в който чичкото отгоре ще слезе при мен и ще ми даде отговори на всичките ми въпроси.

За София

Светът е една изтъркана грамофонна плоча ... не спира да се върти, а иглата се забива все по-дълбоко.

Двусмислица. Не знам кой за кфо си мисли, ама аз говорех за наркоманията. Хероинозирани ходещи трупове, тук- таме някоя инфекция ... живот на улицата ... дилъри .. на захарен памук и мокри кърпички ... битови алкохолици ... чернобили ... бели негри ... много схеми и малко мисловна дейност ...

Underground-а на София .. допълни с двама негри, един нацист и няколко милиона чалгари и получаваш обстановката в половин България.

Харесва ли ти? На мен не. Ама не мога да го променя.
Нагаждам се. Като хамелеон ... никой не ме пита ... нещата просто се случват.

Представи си желирано мече на пиедестал. Да, все още съм добре с мозъка. Наистина си го представи ...

Човече, жалък си. Щом правиш това, което ти казвам ... Ако напиша "Гръмни се!" ще го направиш, нали? Сега си мислиш "НЕ! Абсурд ..". Аз пък ти казвам, че ще го направиш ... зависи как ти поднеса информацията ...

Наричайте нещата с истинските им имена. И не си мислете, че от крушки в обществена тоалетна ще се превърнете в настолната лампа на президента ...

Мисли първо за другите, а после за себе си!!!

Bisollini - "Грешната Нота"

С две думи само бенгала бенг Бисолини.
Две лица стояха зад KingSize 7 години.
И пак имам кфо да кажа, има думи неказани.
Още няколкостотин легенди недоразказани..
Много семпли запазени,
много МС-та смазани.
Много смешни мутренца има недоразмазани..
Кой ги запази шаблончета некадърни?
Аз ли плюя по вас или светът ви мрази?
Или съм просто разстроен, че на върха ме няма.
От тфа къде съм някакси просто не става драма.
Не съм аз този дето плака за неуспеха.
Не съм и този от който можеш да чакаш утеха.
Дали късмета гръб обърна ли или аз на него?
Дали срамът е жалък или шибаното его?
Опасен е, известен е или отвсякъде ясен е?
Живота кфо ше кажеш брутален или прекрасен е?
За пътя какво - тесен или чудесен е?
Съдба като на филм или като на песен е?

Няма как да знам какво е за вълка гората.
Не мога и за рибата да знам кфо е водата.
Не знам и за облаците кфо са небесата.
И слънцето не знам как гледа на луната.
Вратата може ли да съществува без стената?
Или да падат нагоре през есента листата?
Щеше ли да има светлина без тъмнината?
Как да има дума мир без думата войната?
Не си ли се питал дали живота не е просто заблуда?
Не си ли си мислил, че точно нормалната всъщност е луда?
Съня и реалност често ли попадат под една страна?
Сънувал реалност и сънувал в реалността?
И ден след ден борбата е да е щастлив живота.
Дали пък най-добрата всъщност не е грешната нота???
И кфо че жив съм и кфо ако не бях се раждал?
Нероден живял, умрял 50 пъти прераждал се.
Дали не мога щото просто не вярвам, че мога.
Или проблема е в тфа, че не искам, а не че не мога.
Наркомана вижда розов момент в думата дрога.
Сега разбра ли - вложиш ли всичко - губиш облога.
Самия израз "Абсолютно щастие" носи тревога.
Това, че срещу теб е най-добрия не значи не мога.
Колко гледни точки има всяко от нещата?
И въпреки че знаем, пак избираме само едната.
Какво ако изгубя 100 пъти под ред играта,
и кфо ако хиляди пъти спечеля войната?
Какво ако за 2 стотинки си продам душата?
И как няма ако това е цената за свободата?
Дали съм мразил някога
дали обичал съм,
или лъжи твърдял съм и истината отричал съм?
За някъв запис чух разнасял си го с месеци.
Оценката на хората си чакал за себе си.
И кфо помисли като ти казаха рапър бесен си?
Дори не разбра иронията в човека песен си.
Дали със мене, пред мене или зад мене си
Поне 1 трак създай, да напълниш себе си.
Като съвет го приемай, не като упреци.
Имам нужда понякога сам да се питам "Луд ли си?".
Да питам аз ли съм, друг ли съм, пас ли съм?
Кажи ми прав ли съм, враг ли съм, брат ли съм?
Дори ако греша, кажи ми, психопат ли съм?
Какво ако дори и шах да съм и мат да съм?
Да питам аз ли съм, друг ли съм, пас ли съм?
Кажи ми прав ли съм, враг ли съм, брат ли съм?
Дори ако греша, кажи ми, психопат ли съм?
Какво ако дори и шах да съм и мат да съм?
Не се старая да бъда полезен на обществото щото
едва ли за мене му пука на някой от обществото.
Не бях смятал мнение да давам за вас приятел.
Кой какво правил, дали е предател или създател.
Кфо съм искал, до стената никой не съм притискал.
Най-доброто човек е създал когато наистина е искал..
И щом застана от грешната страна ела кажи ми "Предателл долен"
ако сложа цена на моите рими.
Сложи ме 5ти,10ти,15ти, най-отзад.
За мене музиката си е музика бе брат!
Да го духа парата няма цена творбата.
Следвах душата и истината открих във свободата..
Дали за KingSize 2008-ма не бе последна зима?
Не знам, но знам, че мога да съм двама и да съм трима
Няма "Не мога", има неща които не искам да правя.
С най-чудесната да бъда и после да я забравя.
Имах нужда няколко неща на глас да кажа.
Да ги кажа и по музиката налко да се мажа ...

God Damn It!

Широко отворени очи ... зеницата прилича на миниятюрна прашинка, случайно попаднала в средата на чаша с кафе.

И толкова много думи, които изричаме само наум ... "Извинявай!" , "Благодаря!" , "Прости ми!" ... и още милиони думи ...

Всички те се изписват със ситни буквички в нашите очи ...
Очите са прозорец за душата към околния свят, както и прозорец за околния свят към душата ти.

Защо когато някой ме лъже аз разбирам? Усещам гадната смрад на вината ... влажните длани, които нервно присвива ... тихия говор .. и поглед, усилено изучаващ връзките на обувките.

Кого заблуждаваме? Самите себе си. А най-лошото е да се самопреебаваш.

Think about that!

Short story

Стоях сама в полутъмната стая. Навън дъждът тихо галеше младите листа на дърветата. Пред мен стоеше белият лист и отворената врата на терасата.

Не се стърпях и излязох ...

Трябваше да си облека нещо ... а може би имах нужда да облека нещо чуждо ...?!

Заобиколена от панелени блокове стоях и зъзнех на балкона.

Димът от догарящата цигара на съседа образуваше леки ефирни облачета дим, които се топяха безшумно в тъмнината. Белият лист пред мен бързо се запълваше от ситните букви, които изписвах.

Продължаваше да вали. Тихото ромолене на дъжда ми действаше успокояващо. Наоколо цареше бетонно спокойствие.

За първи път усетих, че мястото ми е точно там, където съм в момента. Виждах хармонията около себе си, слушах тишината и усещах натрапчивия вкус на вятъра ... Звездите ми намигаха, а ситните капчици дъжд нежно галеха лицето ми.

Спокойствие. Вътрешен мир.