Защо не?

Бас. Сърцето бие в такта. Ритъма забързва. Дали е музика или е просто сън ... ушите ми пулсират ...

Негативизма бавно се изпарява. На негово място се появява чувството за разбитата стъклена илюзия. Сърцето ми, готово да се пръсне, не спира да се движи заедно с песента ...

Вдъхновението идва от болката. Или поне подобието на такава. А решението е в забравата. И отчуждаването.

Сами нараняваме себе си, обвинявайки другите или любовта. А защо просто не ...

... forget about that and keep on to the next one?

Мислиш ли?!

Защото смачка всички идеи още преди да са се родили ...

Към хората не трябва да се подхожда като към човешки същества. Доста мъдро за 17годишни бих казала ...

Очаквания. Желания. Нищо човешко не ми е чуждо.

Стремежа към по- добро. Надеждата.

Всичко се повтаря, само че с различни думи. Време за промяна. Но човек не се променя.

Променя се само гледката в очите. Отражението на реалността в тъмнокафявия ирис ...

Мъглата задушаваше града. Същата тази мъгла не само се отразяваше. Тя беше вътре в нея.

И остана само спомен, миризма на изгорели гуми.