Времето навън беше в унисон със случващото се в душата й. Малките снежинки се забиваха остро в косата и очите на хората, залепваха се за мръсното стъкло на автобуса ... сякаш искаха да прободат малката й гореща душа със студените си игли.
Мокрият асфалт тихо попиваше сребристите облачета дим, нежно изпращани от ауспусите на чакащите автомобили ... но мислите й се занимаваха с друго ... това, което й беше казал, я фрапира ... Никога не бе вярвала, че на някой толкова добър човек може да му се случат толкова много злини ... една кристална сълзичка се търкулна по бузата й и се насочи към сребърната верижка ... последвана от втора, трета ... Хората я гледаха странно, съжалително ...
Пясъчните й замъци се размиха след поредната солена вълна ... надяваше се на по-добро ... но кога щеше да дойде то ...
сряда, 10 март 2010 г.
... от тази кратка история
Поредната тъмна, някакси меланхолична нощ. Сивите капчици барабаняха по прозореца й. Някъде над мастиленосиньото небе, полузакрито от сърдитите облаци, тихо примигваха няколкото звездици. Но те натрапваха светлината си ... беше някакси досадно.
Чувството, че някой я наблюдаваше не я напускаше. Но не бяха нахалните звездици, едва проблясващи в мрачната й стая ... нечии черни очи следяха всяко едно нейно движение ... всяка изписана буква се четеше. А не трябваше ... Това беше тайна ... нейната тайна. Побиха я тръпки, но не спря да пише. Чуждите очи продължаваха да я изследват, да попиват всяко примигване и потръпване на крехкото и тяло ... Притежателят им бавно се прокрадна зад нея ... искаше само да я погледа още малко .. да вдъхне за последно аромата на парфюма й ... може би и да докосне нежно спускащите по гърба й букли ...
Но тя не виждаше. Усещаше присъствието му, а именно то едновременно я караше да е спокойна и уплашена до смърт ... Затвори тетрадката, прибра я грижливо и заключи чекмеджето. Прибра малкото сребърно ключе до сърцето си, усмихна се плахо и излезе от стаята. Черните очи за последен път зърнаха бледата й кожа, леко осветена от нахалните звездички. Клепачите му натежаха, остави една тежка въздишка в средата на стаята, затвори очите си за миг и изчезна ...
А в празната стая остана само въздишката, единственото искрено нещо ....
Чувството, че някой я наблюдаваше не я напускаше. Но не бяха нахалните звездици, едва проблясващи в мрачната й стая ... нечии черни очи следяха всяко едно нейно движение ... всяка изписана буква се четеше. А не трябваше ... Това беше тайна ... нейната тайна. Побиха я тръпки, но не спря да пише. Чуждите очи продължаваха да я изследват, да попиват всяко примигване и потръпване на крехкото и тяло ... Притежателят им бавно се прокрадна зад нея ... искаше само да я погледа още малко .. да вдъхне за последно аромата на парфюма й ... може би и да докосне нежно спускащите по гърба й букли ...
Но тя не виждаше. Усещаше присъствието му, а именно то едновременно я караше да е спокойна и уплашена до смърт ... Затвори тетрадката, прибра я грижливо и заключи чекмеджето. Прибра малкото сребърно ключе до сърцето си, усмихна се плахо и излезе от стаята. Черните очи за последен път зърнаха бледата й кожа, леко осветена от нахалните звездички. Клепачите му натежаха, остави една тежка въздишка в средата на стаята, затвори очите си за миг и изчезна ...
А в празната стая остана само въздишката, единственото искрено нещо ....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
