... две цигари по-късно отново съм пред пожълтелия лист хартия, изпълнена с надежда и страх да не се повторя.
Защото нощта е най-студена когато си сам. Хората се раждат и умират всеки ден. А студеното търпение в сърцето ми нежно задушава вярата в различното. Премислям бавно всяка дума, красотата на ръкописа ме опиянява.
Защото няма по-горещо и искрено нещо в един човек от сълзите му. Но той ги крие само за себе си. Крие красотата на своята болка дълбоко в себе си, предпазвайки я от порочността на града. Забързан, сив и мръсен, пълен с псевдосимволика.
Защото не всеки, който пише, е писател.
Защото красотата на живота е в малките и някак странни неща, които не ни позволяват да затворим очи, когато всички спят.
Защото свободата е в болката, от която най-много се боим.
Защото захвърляме най-великите си идеи и всичките правилни решения като домашна дреха.
Защото бягаме от себе си, за да не се нараним, без да мислим за чувствата на другите.
Защото този текст никога нямаше да се появи когато нощта е най-тъмна.
Защото да си сам не е толкова страшно.
Защото няма да видите обява във вестника "Търся приятел, който няма да ме предаде."
Защото всички издатели ще откажат да публикуват този текст.
Защото никой няма да разбере това.
Защото паля последната цигара.
Защото е истина.
понеделник, 13 септември 2010 г.
неделя, 12 септември 2010 г.
Научете се ...
Преди да започнете се запознайте с правилата играта.
И понеже аз обичам шибаната класика играя по правилата. Събудете се от "прекрасните" си сънища и застанете лице в лице с реалността. Защото ако живеете на ръба на пропастта ще ви бутам един по един, защото ми пречите. И няма да ми пука. Щом ви е страх да я прескочите ще паднете вътре.
Сега ако обичате ми направете път, защото отстъпвам назад само за да се засиля.
Правилата ли? То е само едно - няма правила.
И понеже аз обичам шибаната класика играя по правилата. Събудете се от "прекрасните" си сънища и застанете лице в лице с реалността. Защото ако живеете на ръба на пропастта ще ви бутам един по един, защото ми пречите. И няма да ми пука. Щом ви е страх да я прескочите ще паднете вътре.
Сега ако обичате ми направете път, защото отстъпвам назад само за да се засиля.
Правилата ли? То е само едно - няма правила.
Finally
Кога разбираш, че е време да спреш да се смееш? Как хората усещат, че трябва да са сериозни в точно този момент? Приятелството. Как приятелите разбират какво точно чувстваш в момента и от какво имаш нужда? Може ли смехът ти да провали приятелството ви? Обърканите мисли по това, което съм изгубила, не ми помагат в пътя напред. Душата ми заприличва все повече на тясна кална уличка. Сливам се с града.
Приятелство или любов от пръв поглед? Същите тъмни тесни и така познати улички отново ме привличат, нашепвайки за миналото ... И след всяка мисъл идва друга, още по-подтискаща от предната, също като вълните ...
Повтаряме едни и същи думи със същите клишета. Фрази, изказ ... нищо не се променя. Очите са отворени широко, но не виждат реалността ясно.
"А времето как минава" ...
Бягаме пак по същите пътища, мислейки си, че пейзажа е различен. И надяваме се да не свършим като всички други.
Но вратата накрая е една-единствена ...
Приятелство или любов от пръв поглед? Същите тъмни тесни и така познати улички отново ме привличат, нашепвайки за миналото ... И след всяка мисъл идва друга, още по-подтискаща от предната, също като вълните ...
Повтаряме едни и същи думи със същите клишета. Фрази, изказ ... нищо не се променя. Очите са отворени широко, но не виждат реалността ясно.
"А времето как минава" ...
Бягаме пак по същите пътища, мислейки си, че пейзажа е различен. И надяваме се да не свършим като всички други.
Но вратата накрая е една-единствена ...
събота, 11 септември 2010 г.
И заживели щастливо ...
След всяка вълна остава само мокър пясък и празни мечти. Времето никога не е било от значение. Стараеш се, но не се получава ... изпитваш страх.
Наистина ли всички, които пишат, са писатели? Наистина ли всички влагат частица от себе си? Самозалъгваме се и си вярваме. А после страдаме. Нима не сме виновни ние?
И така се нижат редовете, мислите. А дъждът не спира да ме моли да го допусна до себе си.
Нямам нужда от вашите преструвки. Не ме интересуват фалшивите ви усмивки. Не ми пука колко тостера можете да изядете. Искам само чаша чай.
Наистина ли всички, които пишат, са писатели? Наистина ли всички влагат частица от себе си? Самозалъгваме се и си вярваме. А после страдаме. Нима не сме виновни ние?
И така се нижат редовете, мислите. А дъждът не спира да ме моли да го допусна до себе си.
Нямам нужда от вашите преструвки. Не ме интересуват фалшивите ви усмивки. Не ми пука колко тостера можете да изядете. Искам само чаша чай.
Творчество от Адриана Рангелова
[01:41:15] ади каза: ще ти разкажа история
[01:41:38] ади каза: имало едно време
[01:41:45] ади каза: винаги е имало само едно време
[01:41:55] ади каза: историята се развива в него
[01:42:06] ади каза: имало тогава преди едно момче
[01:42:11] ади каза: което
[01:42:13] ади каза: се казвало
[01:42:20] ади каза: Първан
[01:42:23] ади каза: да
[01:42:41] Veska [ Brown Sugar ] каза: мхм ..
[01:42:47] ади каза: Първан обичал да докосва повърхността на ореховите черупки
[01:42:52] ади каза: да чете думите наопаки
[01:43:06] ади каза: и да скача в плитки езера
[01:43:10] ади каза: ...отвисоко
[01:43:17] Veska [ Brown Sugar ] каза: може ли да поръчам
[01:43:20] ади каза: ?
[01:43:23] Veska [ Brown Sugar ] каза: оптимистична история?
[01:43:27] ади каза: не
[01:43:31] ади каза: това не е ресторант
[01:43:37] ади каза: тихо
[01:43:43] Veska [ Brown Sugar ] каза: добре
[01:43:47] ади каза: Първан живял на брага на Панчаревското езеро
[01:43:59] ади каза: но не онова за което ти си мислиш
[01:44:08] ади каза: а едно друго
[01:44:15] ади каза: да
[01:45:11] ади каза: И всяка сутрин правел гимнастика на брега му, казвал три пъти наопаки "Здравей, прекрасен свят. Още горски дъх и малинови нощи?"
[01:45:26] ади каза: усмихвал се на полъха ня утрешния вятър
[01:45:31] ади каза: и се залавял за работа
[01:45:36] ади каза: Първанм бил
[01:45:39] ади каза: дърбоделец
[01:46:21] ади каза: и правел хубави дървени мебели, табели и поставки за четки за зъби които никой, никога не купувал.
[01:46:33] ади каза: Но Първан все пак най-обичал да прави именно тях.
[01:47:21] ади каза: След вечеря (най-обичал да хапва риба с лимон и домати; която сам улавял денем) Първан обличал пижамата си
[01:47:48] ади каза: и се качвал на покрива на своята неголяма колибка
[01:47:55] ади каза: и гледал Луната
[01:48:31] ади каза: Представял си как тя е вълшебна и може да изпълни седемнадесет негови желания
[01:48:54] ади каза: Как тя отменя Слънцето нощем и следи по Земята всичко да е наред
[01:49:06] ади каза: и също дали децата са си измили зъбите.
[01:49:47] ади каза: Първан лежал дълго под меките синьо-бели лъчи и си мислел какво ли не би дал за да докосне Луната някой ден
[01:50:32] ади каза: и обикновено заспивал така, мръзнещ телом, но изгарящ отвътре от стремежа си да се добере до нощната небесна стража.
[01:50:43] ади каза: Имал топло одеало, между другото.
[01:51:04] ади каза: будна ли си още?
[01:51:19] Veska [ Brown Sugar ] каза: да
[01:51:26] Veska [ Brown Sugar ] каза: но не вдъхновява особено много
[01:51:48] ади каза: споко
[01:51:55] ади каза: има време
[01:52:03] ади каза: та една нощ
[01:52:07] ади каза: може би
[01:53:02] ади каза: да е било около илинафни перуа, но не по- късно от гаренйу перуа
[01:53:19] ади каза: понеже летоброенето около онова панчаревско езеро било малко различно
[01:53:40] ади каза: Първан сънувал СЪН
[01:53:58] ади каза: сънувал, че на идния ден ще улови най-голямата риба на света
[01:54:33] ади каза: И така на сутринта станал хванал въдицата си и зачакал топнал плувката в тихите панчаревски води
[01:54:50] ади каза: След няклолко минути НЕ ЩЕШ ЛИ
[01:54:55] ади каза: се хванала риба
[01:55:05] ади каза: издърпал я Първан на брега
[01:55:18] ади каза: а тя замъркала.
[01:55:50] ади каза: Той очаквал доста по-едра риба, изхождайки от съня, но решил да топне рибата
[01:55:59] ади каза: която кръстил Ирина
[01:56:14] ади каза: в един буркан от смокиново сладко
[01:56:18] ади каза: и да я покаже в града
[01:56:30] ади каза: 2 госини по-късно Първан бил богат
[01:56:36] ади каза: и Снажен
[01:56:36] ади каза: и Умен
[01:56:39] ади каза: И Красив
[01:57:03] ади каза: но все още, всяка нощ мечтаел да докосне Луната
[01:57:48] ади каза: "можем да ви катапултираме догоре?" -предложили слугите му
[01:58:22] ади каза: но след множество опити единствения резултата бил счупения му ляв крак и пукнат таз.
[01:58:28] ади каза: Когато се възстановил
[01:58:44] ади каза: Първан заръчал да му направят машина
[01:58:50] ади каза: с която да полети нагоре
[01:58:55] ади каза: и да докосне Луната
[01:59:56] ади каза: Направили му те Луноплан
[02:00:00] ади каза: и той полетял нагоре
[02:00:27] ади каза: и колкото по-високо отивал, толкова по-малка ставала Луната
[02:00:41] ади каза: И все по-мъничка и все по-мъничка
[02:00:52] ади каза: толкова че накрая почти не я виждал
[02:01:08] ади каза: и останал да виси в черната нощ
[02:01:19] ади каза: в своя Луноплан
[02:01:28] ади каза: но без Луна
[02:01:33] ади каза: и накрая чул глас
[02:01:49] ади каза: -Първанчо? -казал гласа- Здравей
[02:02:14] ади каза: -Луна ти ли си??? -извикал той и се заоглеждал през шлюза
[02:02:35] ади каза: -Да, аз съм, не ме ли виждаш? -чул я да се усмихва
[02:02:51] ади каза: -Не, не не, не те...къде си не те виждам
[02:03:34] ади каза: -Ами затвори очи -казала Луната и той го сторил -Представи си как лежиш на покрива си
[02:03:37] ади каза: -аха
[02:03:47] ади каза: -И аз съм там горе високо
[02:04:04] ади каза: -представям си, но аз сега съм тук, горе а ти...не си?
[02:04:28] ади каза: - Напротив тук съм, ти ме чуваш
[02:04:36] ади каза: - Но не те виждам
[02:04:58] ади каза: - Ама нали си ме представи!?
[02:05:11] ади каза: -Е да преди малко ама сега съм с отворени очи
[02:05:16] ади каза: -е защо ги отвори?
[02:05:25] ади каза: -Ами не знам, реших че трябва
[02:05:29] ади каза: -Ох...
[02:05:32] ади каза: -ами...
[02:05:50] ади каза: - да....така става понякога....
[02:06:00] ади каза: - нима? -намусил се Първан
[02:06:09] ади каза: -да, веднъж през '95 имаше един астронавт
[02:06:41] ади каза: -какво?
[02:07:06] ади каза: -Първане ти си мислеше че аз мога да изпълня 17 желания но аз мога да изпълня само 3
[02:07:18] ади каза: - чакай, как стигна до тук?!
[02:07:22] ади каза: -не е важно
[02:07:25] ади каза: -е?
[02:07:50] ади каза: -ами решавай, като не можеш да си пожелаеш още 100 желания
[02:08:02] ади каза: -е...да....ами първото ми желаниееееее
[02:10:07] ади каза: и първанчо се замислил за всички нощи които бе прекарал на покрива на колибата си,дните на брега на езерото, в града със своята рибка Ирина, в къщата си в Калифорния (но не онази, а друга) и при ХАСА които му направили Луноплана и колко по-добре си живял когато бил просто момче на панчаревския бряги казал
[02:10:23] ади каза: - имам само едно желание
[02:10:27] ади каза: -какво е то?
[02:11:01] ади каза: -да ме върнеш назад във времето когато бях просто дърводелец и да не ми пращаш онзи сън с рибката Ирина
[02:11:25] ади каза: в черното се чула усмивката на Луната
[02:11:36] ади каза: -добре но ще забравиш и тази среща
[02:11:40] ади каза: -сбогом Луна
[02:11:52] ади каза: - само до довечера
[02:12:07] ади каза: и Първан се събудил на покрива си
[02:12:14] ади каза: огледал се леко схванат
[02:12:27] ади каза: поздравил света наопаки
[02:12:36] ади каза: и си сипал кафе
[02:13:14] ади каза: дълго време го мирисал (защото Първан обичал аромата на кафето, не вкуса му) и когато изстинало се заел с поставките за четки за зъби
[02:13:34] ади каза: докато завършвал една си помислил
[02:15:23] ади каза: "на мен май ми е време да се задомя....една хубава, млада, добричка и която обича да пие кафе, за да ухае докато го пие..дамай точно такава я искам..."
[02:15:37] ади каза: и на вратата се почукало
[02:16:02] ади каза: на прага стояло красиво момиче с чернуи дълги коси и живи зелени очи
[02:16:12] ади каза: усмихнала се
[02:16:48] ади каза: - дали имате...колко нелепо...ах, дали имате дървени постаки за четки за зъби?
[02:17:44] ади каза: Първан се стъписал, ръката му неволно издълбала в дървото едно малко сърчице
[02:18:19] ади каза: -Да!! разбира се! десетки!!!! ...но тази е най-хубава -треперещ той й подал последната поставка
[02:18:40] ади каза: и заживяли заедно без да се женят, защото това не е приказка
[02:18:57] ади каза: и си осиновили дете, защото така също става
[02:19:00] ади каза: но по-късно
[02:19:16] ади каза: една вечер преди да си осиновят детето
[02:19:34] ади каза: на име Анастас
[02:20:21] ади каза: двамата с момичето (което междувременно се казвало Велика)
[02:20:32] ади каза: се унасяли в сън
[02:20:58] ади каза: И Първан се замислил за това как откакто срещнал Велика почти не обръщал вснимание на Луната
[02:21:15] ади каза: "ех, ако все пак можех да те докосна..."
[02:21:23] ади каза: и когато затворил очи
[02:21:38] ади каза: краката му олекнали
[02:21:45] ади каза: и той се издигнал нагоре
[02:22:08] ади каза: и полетял към сребърния диск
[02:22:25] ади каза: когато бил вече съвсем близо до нея
[02:22:56] ади каза: тя засмяла своите меки грапави очи и устни
[02:23:11] ади каза: -я виж ти, кой дошъл
[02:23:39] ади каза: Първан протегнал ръка и я плъзнал по бузата на Луната
[02:23:42] ади каза: засмял се
[02:23:49] ади каза: - как...как...
[02:24:18] ади каза: - ти май забрави че имаше още две желания, а? лека нощ Първанчо...
[02:24:22] ади каза: край.
[01:41:38] ади каза: имало едно време
[01:41:45] ади каза: винаги е имало само едно време
[01:41:55] ади каза: историята се развива в него
[01:42:06] ади каза: имало тогава преди едно момче
[01:42:11] ади каза: което
[01:42:13] ади каза: се казвало
[01:42:20] ади каза: Първан
[01:42:23] ади каза: да
[01:42:41] Veska [ Brown Sugar ] каза: мхм ..
[01:42:47] ади каза: Първан обичал да докосва повърхността на ореховите черупки
[01:42:52] ади каза: да чете думите наопаки
[01:43:06] ади каза: и да скача в плитки езера
[01:43:10] ади каза: ...отвисоко
[01:43:17] Veska [ Brown Sugar ] каза: може ли да поръчам
[01:43:20] ади каза: ?
[01:43:23] Veska [ Brown Sugar ] каза: оптимистична история?
[01:43:27] ади каза: не
[01:43:31] ади каза: това не е ресторант
[01:43:37] ади каза: тихо
[01:43:43] Veska [ Brown Sugar ] каза: добре
[01:43:47] ади каза: Първан живял на брага на Панчаревското езеро
[01:43:59] ади каза: но не онова за което ти си мислиш
[01:44:08] ади каза: а едно друго
[01:44:15] ади каза: да
[01:45:11] ади каза: И всяка сутрин правел гимнастика на брега му, казвал три пъти наопаки "Здравей, прекрасен свят. Още горски дъх и малинови нощи?"
[01:45:26] ади каза: усмихвал се на полъха ня утрешния вятър
[01:45:31] ади каза: и се залавял за работа
[01:45:36] ади каза: Първанм бил
[01:45:39] ади каза: дърбоделец
[01:46:21] ади каза: и правел хубави дървени мебели, табели и поставки за четки за зъби които никой, никога не купувал.
[01:46:33] ади каза: Но Първан все пак най-обичал да прави именно тях.
[01:47:21] ади каза: След вечеря (най-обичал да хапва риба с лимон и домати; която сам улавял денем) Първан обличал пижамата си
[01:47:48] ади каза: и се качвал на покрива на своята неголяма колибка
[01:47:55] ади каза: и гледал Луната
[01:48:31] ади каза: Представял си как тя е вълшебна и може да изпълни седемнадесет негови желания
[01:48:54] ади каза: Как тя отменя Слънцето нощем и следи по Земята всичко да е наред
[01:49:06] ади каза: и също дали децата са си измили зъбите.
[01:49:47] ади каза: Първан лежал дълго под меките синьо-бели лъчи и си мислел какво ли не би дал за да докосне Луната някой ден
[01:50:32] ади каза: и обикновено заспивал така, мръзнещ телом, но изгарящ отвътре от стремежа си да се добере до нощната небесна стража.
[01:50:43] ади каза: Имал топло одеало, между другото.
[01:51:04] ади каза: будна ли си още?
[01:51:19] Veska [ Brown Sugar ] каза: да
[01:51:26] Veska [ Brown Sugar ] каза: но не вдъхновява особено много
[01:51:48] ади каза: споко
[01:51:55] ади каза: има време
[01:52:03] ади каза: та една нощ
[01:52:07] ади каза: може би
[01:53:02] ади каза: да е било около илинафни перуа, но не по- късно от гаренйу перуа
[01:53:19] ади каза: понеже летоброенето около онова панчаревско езеро било малко различно
[01:53:40] ади каза: Първан сънувал СЪН
[01:53:58] ади каза: сънувал, че на идния ден ще улови най-голямата риба на света
[01:54:33] ади каза: И така на сутринта станал хванал въдицата си и зачакал топнал плувката в тихите панчаревски води
[01:54:50] ади каза: След няклолко минути НЕ ЩЕШ ЛИ
[01:54:55] ади каза: се хванала риба
[01:55:05] ади каза: издърпал я Първан на брега
[01:55:18] ади каза: а тя замъркала.
[01:55:50] ади каза: Той очаквал доста по-едра риба, изхождайки от съня, но решил да топне рибата
[01:55:59] ади каза: която кръстил Ирина
[01:56:14] ади каза: в един буркан от смокиново сладко
[01:56:18] ади каза: и да я покаже в града
[01:56:30] ади каза: 2 госини по-късно Първан бил богат
[01:56:36] ади каза: и Снажен
[01:56:36] ади каза: и Умен
[01:56:39] ади каза: И Красив
[01:57:03] ади каза: но все още, всяка нощ мечтаел да докосне Луната
[01:57:48] ади каза: "можем да ви катапултираме догоре?" -предложили слугите му
[01:58:22] ади каза: но след множество опити единствения резултата бил счупения му ляв крак и пукнат таз.
[01:58:28] ади каза: Когато се възстановил
[01:58:44] ади каза: Първан заръчал да му направят машина
[01:58:50] ади каза: с която да полети нагоре
[01:58:55] ади каза: и да докосне Луната
[01:59:56] ади каза: Направили му те Луноплан
[02:00:00] ади каза: и той полетял нагоре
[02:00:27] ади каза: и колкото по-високо отивал, толкова по-малка ставала Луната
[02:00:41] ади каза: И все по-мъничка и все по-мъничка
[02:00:52] ади каза: толкова че накрая почти не я виждал
[02:01:08] ади каза: и останал да виси в черната нощ
[02:01:19] ади каза: в своя Луноплан
[02:01:28] ади каза: но без Луна
[02:01:33] ади каза: и накрая чул глас
[02:01:49] ади каза: -Първанчо? -казал гласа- Здравей
[02:02:14] ади каза: -Луна ти ли си??? -извикал той и се заоглеждал през шлюза
[02:02:35] ади каза: -Да, аз съм, не ме ли виждаш? -чул я да се усмихва
[02:02:51] ади каза: -Не, не не, не те...къде си не те виждам
[02:03:34] ади каза: -Ами затвори очи -казала Луната и той го сторил -Представи си как лежиш на покрива си
[02:03:37] ади каза: -аха
[02:03:47] ади каза: -И аз съм там горе високо
[02:04:04] ади каза: -представям си, но аз сега съм тук, горе а ти...не си?
[02:04:28] ади каза: - Напротив тук съм, ти ме чуваш
[02:04:36] ади каза: - Но не те виждам
[02:04:58] ади каза: - Ама нали си ме представи!?
[02:05:11] ади каза: -Е да преди малко ама сега съм с отворени очи
[02:05:16] ади каза: -е защо ги отвори?
[02:05:25] ади каза: -Ами не знам, реших че трябва
[02:05:29] ади каза: -Ох...
[02:05:32] ади каза: -ами...
[02:05:50] ади каза: - да....така става понякога....
[02:06:00] ади каза: - нима? -намусил се Първан
[02:06:09] ади каза: -да, веднъж през '95 имаше един астронавт
[02:06:41] ади каза: -какво?
[02:07:06] ади каза: -Първане ти си мислеше че аз мога да изпълня 17 желания но аз мога да изпълня само 3
[02:07:18] ади каза: - чакай, как стигна до тук?!
[02:07:22] ади каза: -не е важно
[02:07:25] ади каза: -е?
[02:07:50] ади каза: -ами решавай, като не можеш да си пожелаеш още 100 желания
[02:08:02] ади каза: -е...да....ами първото ми желаниееееее
[02:10:07] ади каза: и първанчо се замислил за всички нощи които бе прекарал на покрива на колибата си,дните на брега на езерото, в града със своята рибка Ирина, в къщата си в Калифорния (но не онази, а друга) и при ХАСА които му направили Луноплана и колко по-добре си живял когато бил просто момче на панчаревския бряги казал
[02:10:23] ади каза: - имам само едно желание
[02:10:27] ади каза: -какво е то?
[02:11:01] ади каза: -да ме върнеш назад във времето когато бях просто дърводелец и да не ми пращаш онзи сън с рибката Ирина
[02:11:25] ади каза: в черното се чула усмивката на Луната
[02:11:36] ади каза: -добре но ще забравиш и тази среща
[02:11:40] ади каза: -сбогом Луна
[02:11:52] ади каза: - само до довечера
[02:12:07] ади каза: и Първан се събудил на покрива си
[02:12:14] ади каза: огледал се леко схванат
[02:12:27] ади каза: поздравил света наопаки
[02:12:36] ади каза: и си сипал кафе
[02:13:14] ади каза: дълго време го мирисал (защото Първан обичал аромата на кафето, не вкуса му) и когато изстинало се заел с поставките за четки за зъби
[02:13:34] ади каза: докато завършвал една си помислил
[02:15:23] ади каза: "на мен май ми е време да се задомя....една хубава, млада, добричка и която обича да пие кафе, за да ухае докато го пие..дамай точно такава я искам..."
[02:15:37] ади каза: и на вратата се почукало
[02:16:02] ади каза: на прага стояло красиво момиче с чернуи дълги коси и живи зелени очи
[02:16:12] ади каза: усмихнала се
[02:16:48] ади каза: - дали имате...колко нелепо...ах, дали имате дървени постаки за четки за зъби?
[02:17:44] ади каза: Първан се стъписал, ръката му неволно издълбала в дървото едно малко сърчице
[02:18:19] ади каза: -Да!! разбира се! десетки!!!! ...но тази е най-хубава -треперещ той й подал последната поставка
[02:18:40] ади каза: и заживяли заедно без да се женят, защото това не е приказка
[02:18:57] ади каза: и си осиновили дете, защото така също става
[02:19:00] ади каза: но по-късно
[02:19:16] ади каза: една вечер преди да си осиновят детето
[02:19:34] ади каза: на име Анастас
[02:20:21] ади каза: двамата с момичето (което междувременно се казвало Велика)
[02:20:32] ади каза: се унасяли в сън
[02:20:58] ади каза: И Първан се замислил за това как откакто срещнал Велика почти не обръщал вснимание на Луната
[02:21:15] ади каза: "ех, ако все пак можех да те докосна..."
[02:21:23] ади каза: и когато затворил очи
[02:21:38] ади каза: краката му олекнали
[02:21:45] ади каза: и той се издигнал нагоре
[02:22:08] ади каза: и полетял към сребърния диск
[02:22:25] ади каза: когато бил вече съвсем близо до нея
[02:22:56] ади каза: тя засмяла своите меки грапави очи и устни
[02:23:11] ади каза: -я виж ти, кой дошъл
[02:23:39] ади каза: Първан протегнал ръка и я плъзнал по бузата на Луната
[02:23:42] ади каза: засмял се
[02:23:49] ади каза: - как...как...
[02:24:18] ади каза: - ти май забрави че имаше още две желания, а? лека нощ Първанчо...
[02:24:22] ади каза: край.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
