Малко в твой стил .... ;)

Знам, че си най-яката мацка в цялото даскало.
Знам, че ти си най-умната от всички.
Знам, че всички момчета тичат след теб.
Знам, че си много мъдра.
Знам, че си преживяла много.
Знам, че си лошо момиче.
Знам, че всички искат да са като теб.
Знам, че ти си най-честния човек.
Знам, че не си надута.
Знам, че можеш всичко.
Знам, че се обличаш най-добре от всички.
Знам, че си велика.
Знам, че си неповторима.

Не знаеш, как изглеждаш отстрани.
Не знаеш, че всички ти се смеят в очите.
Не знаеш колко много хора те мразят.
Не знаеш колко много глупости изговаряш в минута ...
...не знаеш и как се чувстват хората, които неволно са станали твои слушатели.
Не знаеш как да изразиш собствените си мисли.
Не знаеш как да накараш някой да млъкне.
Не знаеш какво и как да правиш.
Не знаеш защо живееш.
Не знаеш накъде вървиш.
Не знаеш колко си жалка в очите на хората, които те заобикалят.
Не знаеш какво е да не копираш някой.
Не знаеш какво е да избираш сама.
Не знаеш как да погледнеш от другата страна на нещата.

Не ме познаваш. Аз не познавам теб. Мислиш си, че се имам за нещо по-голямо от колкото съм? Не мисля, не знам, но определено съм Нещо, в сравнение с теб. ;) Не исках да го правя ... ти ме принуди. Поздравявам те, Анелия. ;) Успех, ще ти е нужен ;)

Нещо по-Кафе-истично : ))

Седя си аз в нета както всеки делничен следобед, вдъхвам от богатия аромат, който се носи от близкостоящата чаша кафе ... и се преизпълних със спомени. Вихрушката от цветове в съзнанието ми ме погълна за миг, затворих очи ... това си беше моят миг. Взех си това, което ми дължи този ден. А вие взехте ли си го?

Поглеждам навън и небето ми издава чуждите тайни и мечти. Живеейки за себе си или за другите, няма значение, важното е да се върви напред. Седнеш ли по средата на пътя искаш- не искаш, ще те прегазят. И няма да те попитат дали си си взел дължимото от този ден, дали си се докоснал до частица от себе си, от истинската си същност ...

Не, няма да ви казвам какво да правите, няма да ви давам изцедени от дълбините на плиткото ми съзнание и самосъзнание съвети. Не съм нито съдник, нито някакъв messiah, който да слушате ... всъщност вие си решавате дали ще ме слушате, аз само ви поднасям някаква информация наготово. : ))

Вземете си своята чаша кафе и бъдете свободни за един миг. Вие решавате ... (( :

Поздрави за METHAPHORCE, в частност за Gruka, както и за Диди, Габи и Иво. : ))

Ей така, от сърцето ... или от остатъка от него ...

Седя и гледам, гледам и седя ... тъжно ми е. Нищо не помага. Приятелска прегръдка ... но не е същото. Не е както преди. Солената пътечка бавно си проправя път към ъгълчето на устата ми ... тъжно ми е, а допреди малко бях весела.

Много грешки ... непоправими грешки ... гнусен мирис на вина ... Не мога да опиша. Седя и мисля ...

Няма истински приятели. Няма никакви приятели. Има само добри познати ... и много двулични използвачи, които манипулират. И това им харесва. Първи тонове от поредната тъжна песен ... историята е различна, но краят е един и същ. Всички искаме да докоснем небето ... невъзможно. Само мечтите ни могат това ... но всичко зависи от нас. Ако не вървиш нанякъде се губиш още повече. Лощ късмет, карма, съдба. Наречи го както искаш.

Не ми пука. Искам си свободата обратно. Омръзна ми да съм затворничка на собственото си тяло. Искам си спокойствието от детските години обратно. Искам да ми се обръща и на мен капка внимание. Не ми пука дали това достига до вашите съзнания или не. Просто искам.

Не давам нищо. Никой нищо не заслужава. Аз още по-малко. Но така съм се вкопчила в това, което нямам, че не зачитам малкото, което ми е останало. А по-добре ли е да имаш нищо? Каква е разликата между пълната и празната чаша? И защо идиотите разсъждават върху водата?!

Живота не ми харесва. Но нямам право да го прекратя. Убеждават ме че съм свободна и че ще съм щастлива в бъдеще. Всички това обещават. А как да съм щастлива когато не ми давате това, от което имам нужда? Защо нямам право да решавам сама за себе си?

Всички сме роби. Така ще е завинаги. Сами решаваме, или поне така си мислим, как да си изживеем робството.

Болката ... само тя ...