Short story

Стоях сама в полутъмната стая. Навън дъждът тихо галеше младите листа на дърветата. Пред мен стоеше белият лист и отворената врата на терасата.

Не се стърпях и излязох ...

Трябваше да си облека нещо ... а може би имах нужда да облека нещо чуждо ...?!

Заобиколена от панелени блокове стоях и зъзнех на балкона.

Димът от догарящата цигара на съседа образуваше леки ефирни облачета дим, които се топяха безшумно в тъмнината. Белият лист пред мен бързо се запълваше от ситните букви, които изписвах.

Продължаваше да вали. Тихото ромолене на дъжда ми действаше успокояващо. Наоколо цареше бетонно спокойствие.

За първи път усетих, че мястото ми е точно там, където съм в момента. Виждах хармонията около себе си, слушах тишината и усещах натрапчивия вкус на вятъра ... Звездите ми намигаха, а ситните капчици дъжд нежно галеха лицето ми.

Спокойствие. Вътрешен мир.