Нощта беше хладна и някак сива. Тя седеше сама на беседката. От близкия блок се носеше боботенето на вечерната емисия новини. Тъжните песни я успокояваха. Гнева й утихна.
Крака й изтръпна, но продължи да седи така. И също така инатливо извикваше стари спомени в съзнанието си. Сама си причиняваше болка.
Цигарата догаряше в ръката й. Хвърли фаса в средата на беседката и отпусна глава назад. Затвори очи за момент. Една малка сълза се изплъзна от затвора на окото й и се изтъркули по бузата й.
Стана. Беше време. Погледа й се спря на маргаритката, която беше до нея. Погледна я с презрение, завъртя се на пети и просто тръгна.
четвъртък, 29 юли 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
