Самота. Сълзи. Утехата си е отишла. В средата на полуосветената стая седеше момиче. От очите и капеха малки капки солена вода. Тя беше сама. В материално отношение нищо не й липсваше. Имаше и майка и баща, но те никога не са показвали любовта си. Имаше и по-голяме сестра, която само я използваше. Имаше и много приятели, но това не я правеше напълно щастлива. Тя искаше някой, с който да сподели тези неща. Но този някой все не идваше. При тази мисъл се появи малка дупчица в доброто и сърце.
Дупчицата се уголемяваше, докато не зейна една огромна яма в душата й. Момичето се чустваше изгубено. Сякаш седеше на парче лед, което я отдалечаваше от всичко останало.
Студа, който я обгръщаше замрази сърцето й. Вече не я интересуваше материалното. Приятелите й започнаха един по един да си отиват. Родителите й даже не забелязваха, че тя се е променила толкова.
Тя остана съвсем сама.
Момичето порастна. Превърна се в жена. Красива, но безсърдечна. Живееше сама.
Един ден докато обикаляше в търсене на поредния глупак, който да омотае и нарани, тя видя двама влюбени с малкото им момиченце. Спомни си всичките добри и повече лоши моменти, които е изживяла.
Изведнъж падна. Тялото й описа плавна дъга и се строполи на земята. Чу се звук от чупещо се стъкло, а на земята остана само локва вода.
Сърцето й се бе пръснало от болка.
След ледената принцеса останаха дузина мъже с разбити сърца и мечти, локвичка вода и един златен пръстен.
вторник, 31 март 2009 г.
Отношения
Хората разбират нещата по различен начин. Отношенията ни един към друг се променят постоянно.
Усмивката. Тя отваря и най-тежките и заключени врати. А какво е усмивката-показване на зъбите ...
А защо когато едно куче си покаже зъбите умираме от страх??
Къде отидоха старите времена, когато всички млади поздравяваха с усмивка и уважение по-възрастните от тях? Къде отиде уважението към белите им коси?
Отношения.
Усмивката. Тя отваря и най-тежките и заключени врати. А какво е усмивката-показване на зъбите ...
А защо когато едно куче си покаже зъбите умираме от страх??
Къде отидоха старите времена, когато всички млади поздравяваха с усмивка и уважение по-възрастните от тях? Къде отиде уважението към белите им коси?
Отношения.
Добро ... лошо ... има ли разлика?
Седя си в леглото и си мисля. Всички много говорим, задаваме адски много въпроси, а така и не намираме отговорите. Примиряваме се със случващото ни се и потъваме като подводници под тежестта на грижите. Нека задам и аз няколко въпроса, чиито отговори се надявам да намеря скоро.
"Защо не е както във книгите, нали във тях се крие успеха?" Да, кога сте чели книга с кофти край? В коя книга злото побеждава доброто? Всекидневно злото надделява ... и кой или какво определя кое е добро и кое лошо? Как да разбера кой човек е лош и кой добър? Всеки преди да стане добър има минимум една лоша постъпка в миналото си. Как да ги разграничавам по дяволите??
Въпрос, водещ до други въпроси. Нито един намерен отговор.
"Защо няма утеха?" Мда, този въпрос ме тормози от 12годишна. Не съм чак такъв оптимист че да витая постоянно в облаците и да си мисля "Всяко зло за добро". Пак стигам до въпроса за доброто и лошото. И как разбирате кой може да ви утеши? Утеха няма, трябва да страдаш. "Цигарите ме утешават,алкохола ми помага.. еди-кой си ще ми даде адекватен съвет..." ти представяш ли си?? Пълните глуопсти брат! Цигарите ти ебават дроба, алкохола те влече яко надолу. Колкото до "еди-кой си" - не мислиш ли че е крайно време да го оставиш на мира?? Какво ще кажеш по тоя въпрос??
Още въпроси, никакъв отговор.
"Защо когато нещо си отива ти се опитваш да го спреш и ако не можеш от болка искаш да умреш?"
Да бе, и аз тфа питам. Приключваш връзка - за кфо ревеш бе? Нали го обичаш - пусни го на свобода, щом му е по-добре. Отново въпроса за доброто и лошото. Нататък.
И какво излиза? Че освен около икономическите интереси a.k.a финикийските знаци a.k.a кинтите света се върти около доброто и лошото, които не могат да бъдат разграничени. Нека дам пример.
Човек убива педофил.
Добре, оня мазен старец е оставил трайна травма в сърцата и умовете на не-малък брой деца. Приемам това за лошо.
От друга страна първия убива нашия досегашен главен герой-педофила. Да, отървал е света от поредното тъпо копеле,спасил е доста деца. Това е добро. Но за да извърши това добро той е отнел човешки живот - е тфа хубаво ли е? Ми не ...
Пак стигам до извода че всеки потенциален добър е извършил нещо лошо.
И пак не получавам отговори на останалите въпроси ...
"Защо не е както във книгите, нали във тях се крие успеха?" Да, кога сте чели книга с кофти край? В коя книга злото побеждава доброто? Всекидневно злото надделява ... и кой или какво определя кое е добро и кое лошо? Как да разбера кой човек е лош и кой добър? Всеки преди да стане добър има минимум една лоша постъпка в миналото си. Как да ги разграничавам по дяволите??
Въпрос, водещ до други въпроси. Нито един намерен отговор.
"Защо няма утеха?" Мда, този въпрос ме тормози от 12годишна. Не съм чак такъв оптимист че да витая постоянно в облаците и да си мисля "Всяко зло за добро". Пак стигам до въпроса за доброто и лошото. И как разбирате кой може да ви утеши? Утеха няма, трябва да страдаш. "Цигарите ме утешават,алкохола ми помага.. еди-кой си ще ми даде адекватен съвет..." ти представяш ли си?? Пълните глуопсти брат! Цигарите ти ебават дроба, алкохола те влече яко надолу. Колкото до "еди-кой си" - не мислиш ли че е крайно време да го оставиш на мира?? Какво ще кажеш по тоя въпрос??
Още въпроси, никакъв отговор.
"Защо когато нещо си отива ти се опитваш да го спреш и ако не можеш от болка искаш да умреш?"
Да бе, и аз тфа питам. Приключваш връзка - за кфо ревеш бе? Нали го обичаш - пусни го на свобода, щом му е по-добре. Отново въпроса за доброто и лошото. Нататък.
И какво излиза? Че освен около икономическите интереси a.k.a финикийските знаци a.k.a кинтите света се върти около доброто и лошото, които не могат да бъдат разграничени. Нека дам пример.
Човек убива педофил.
Добре, оня мазен старец е оставил трайна травма в сърцата и умовете на не-малък брой деца. Приемам това за лошо.
От друга страна първия убива нашия досегашен главен герой-педофила. Да, отървал е света от поредното тъпо копеле,спасил е доста деца. Това е добро. Но за да извърши това добро той е отнел човешки живот - е тфа хубаво ли е? Ми не ...
Пак стигам до извода че всеки потенциален добър е извършил нещо лошо.
И пак не получавам отговори на останалите въпроси ...
Размисли без страсти
Не знам какво си мислят хората, когато се разминем. Но ми е интересно ...
защо всички ме зяпат така? Това, че съм по-различна от останалите там кифли,тутманици и другите кофти филмирани типове не ме прави по-малко човек от тях. И аз си имам приятели и врагове, и се радвам, че първите са повече от вторите.
Не мога да разбера някои хора. Преди близо месец се запознах с един skin, който не приема друго мнение освен собственото си. На 20 години да мислиш като дечко ... Вярно, и аз не искам да живея в мангалия, а в България, но не мисля че растафарите нещо ми пречат ...
Всичко това е цирк. Всичко се върти около икономически интереси. Явно наистина "единствената дума на света са финанси".
На кой ли му пука? Другите не ги интересува каква съм, а колко пари печелят от мен. А и защо напоследък всички се загрижиха за западналата ми държавица?? Толкова модерно ли стана?
Какво ви прихваща бе хора? Аз знам, че сутрин като стана от кревата и падна в калта ще има поне един човек, който ще седне до мен и ще каже "Пак усрахме работата!"
защо всички ме зяпат така? Това, че съм по-различна от останалите там кифли,тутманици и другите кофти филмирани типове не ме прави по-малко човек от тях. И аз си имам приятели и врагове, и се радвам, че първите са повече от вторите.
Не мога да разбера някои хора. Преди близо месец се запознах с един skin, който не приема друго мнение освен собственото си. На 20 години да мислиш като дечко ... Вярно, и аз не искам да живея в мангалия, а в България, но не мисля че растафарите нещо ми пречат ...
Всичко това е цирк. Всичко се върти около икономически интереси. Явно наистина "единствената дума на света са финанси".
На кой ли му пука? Другите не ги интересува каква съм, а колко пари печелят от мен. А и защо напоследък всички се загрижиха за западналата ми държавица?? Толкова модерно ли стана?
Какво ви прихваща бе хора? Аз знам, че сутрин като стана от кревата и падна в калта ще има поне един човек, който ще седне до мен и ще каже "Пак усрахме работата!"
вторник, 17 март 2009 г.
T.H.A Buchkata a.k.a Whoz Da Bozz - "Колко ли"
Колко ли хора вече си поеха пътя,
колко ли други са на кръстопътя,
с колко ли пътищата ни се пресякоха
и колко ли не помня от някога.
Колко ли хора от мен се отрекоха,
колко ли си пътя предрекоха,
колко ли на мен се обрекоха,
а колко няма да мога да видя повече никога,
защото ги има вече само в сърцето ми,
но там ще останат завинаги.
Колко ли покрай мен са минали.
А колко ли хубави спомени има ги
и колко много хора познавам, не знам
и колко от тях искам да познавам - също не знам.
Но знам, че колкото и разсъжденията ни водят до прозренията ни,
толкова и размишленията ни водят до мненията ни.
Толкова и постиженията ни носят отговорност за съмненията ни.
А колко много хора бяха много близки през годините,
а колко със милиони литри бяха бирите.
А колко много скапаняци ме предадоха,
а колко от тях го изядоха ... в последствие.
А колко мисленето във главата прави бедствие?
И колко ли щастливи мигове и приятни случки.
Колко ли невинни погледи
и колко кални кучки.
Колко много лицемерни хора ме подмамиха,
колко много други глупави пред всички се посрамиха.
А колко ли хора ме подкрепят истински?
А колко ли пъти съм постъпвал детински,
но пак съм бил прав.
Дори и да съм грешал, знам, че пак съм бил прав.
И колко ли приятели имам,
и колко ли приятели имах.
Толкова ли ракия изтече?
"Копеле аз повече нема да пия" рядко се казва вече.
Колко ли хора ми израснаха пред очите,
на колко ли хора им израснах пред очите.
Колко ли приятелства ще си останат вечни,
а колко ли приятелства ще си останат препречени
Колко разочарования
колко старания
Толкова послания
И толкова невероятни моменти.
Толкова любов, толкова късане на ленти.
А колко ли усмивки - много!
Защото всичко лошо се забравя лесно,
а всичко хубаво се помни вечно!
колко ли други са на кръстопътя,
с колко ли пътищата ни се пресякоха
и колко ли не помня от някога.
Колко ли хора от мен се отрекоха,
колко ли си пътя предрекоха,
колко ли на мен се обрекоха,
а колко няма да мога да видя повече никога,
защото ги има вече само в сърцето ми,
но там ще останат завинаги.
Колко ли покрай мен са минали.
А колко ли хубави спомени има ги
и колко много хора познавам, не знам
и колко от тях искам да познавам - също не знам.
Но знам, че колкото и разсъжденията ни водят до прозренията ни,
толкова и размишленията ни водят до мненията ни.
Толкова и постиженията ни носят отговорност за съмненията ни.
А колко много хора бяха много близки през годините,
а колко със милиони литри бяха бирите.
А колко много скапаняци ме предадоха,
а колко от тях го изядоха ... в последствие.
А колко мисленето във главата прави бедствие?
И колко ли щастливи мигове и приятни случки.
Колко ли невинни погледи
и колко кални кучки.
Колко много лицемерни хора ме подмамиха,
колко много други глупави пред всички се посрамиха.
А колко ли хора ме подкрепят истински?
А колко ли пъти съм постъпвал детински,
но пак съм бил прав.
Дори и да съм грешал, знам, че пак съм бил прав.
И колко ли приятели имам,
и колко ли приятели имах.
Толкова ли ракия изтече?
"Копеле аз повече нема да пия" рядко се казва вече.
Колко ли хора ми израснаха пред очите,
на колко ли хора им израснах пред очите.
Колко ли приятелства ще си останат вечни,
а колко ли приятелства ще си останат препречени
Колко разочарования
колко старания
Толкова послания
И толкова невероятни моменти.
Толкова любов, толкова късане на ленти.
А колко ли усмивки - много!
Защото всичко лошо се забравя лесно,
а всичко хубаво се помни вечно!
понеделник, 16 март 2009 г.
И за пореден път останах без думи!
Не мога да разбера защо всичко в тая държава трябва да се купува? Днес сутринта и мен се опитаха да ме купят ... 200лв. ми предложиха, за да си легна с един ... голям шегаджия се оказа ... но това няма значение.
Мда, нека напиша и аз няколко реда за състоялия се съвсем скоро конкурс "Мис България" 2009 ...
Просто погледнете победителката - аз съм без думи ...
Боже, дай ми сили да търпя ... наистина не мога да си представя как тази chick ще опази родната природа, камо ли да направи нещо по-сериозно.
"Моите дипломи ... над 100 изпита ... " дрън дрън,на баба ти `фърчилото .. аз пък нямам милиони дипломи, не съм държала хиляди изпити, но поне знам, че не трябва да започвам всяко изречение с "Амии .." или "Ъъъ ...". Знам също, че когато се прави някакво изявление, съобщение или има някаква медийна изява, трябва да говориш точно, кратко и ясно. Не трябва да точиш баници по половин час в обяснение на глупости.
Колкото до "иначе така симпатичния" водещ, човека си е прав, по дяволите! Като не иска да говори, за чий `уй е застанала пред камерите?? "Смятам за унизително ... " - отговори и остави човека да тъпче на едно място - а именно на дъното на пропастта.
Не можете да ме убедите в друго по тоя въпрос ... :)
Мда, нека напиша и аз няколко реда за състоялия се съвсем скоро конкурс "Мис България" 2009 ...
Просто погледнете победителката - аз съм без думи ...
- Конкурентката й е много по хубава, все пак тук първо се гледа красотата.
- Реално погледнато русокоската е дърта силиконена чанта, която обича да си прави реклама.
- Защо ли не отговори на въпроса на "иначе така симпатичния" водещ??
- Ако тази "красавица" представя България на друго място ... ще бъде, меко казано, голяма излагация.
Боже, дай ми сили да търпя ... наистина не мога да си представя как тази chick ще опази родната природа, камо ли да направи нещо по-сериозно.
"Моите дипломи ... над 100 изпита ... " дрън дрън,на баба ти `фърчилото .. аз пък нямам милиони дипломи, не съм държала хиляди изпити, но поне знам, че не трябва да започвам всяко изречение с "Амии .." или "Ъъъ ...". Знам също, че когато се прави някакво изявление, съобщение или има някаква медийна изява, трябва да говориш точно, кратко и ясно. Не трябва да точиш баници по половин час в обяснение на глупости.
Колкото до "иначе така симпатичния" водещ, човека си е прав, по дяволите! Като не иска да говори, за чий `уй е застанала пред камерите?? "Смятам за унизително ... " - отговори и остави човека да тъпче на едно място - а именно на дъното на пропастта.
Не можете да ме убедите в друго по тоя въпрос ... :)
събота, 7 март 2009 г.
Нещо умно ...
Имало едно време един много жесток крал. Той бил и голяма скръндза. Разпоредил се да се сведе до знанието на всички селяни, че който измисли най- умната и едновременно най- безсмислената поговорка за 3 дни, която краля досега не е чувал ще получи половината кралство и ръката на дъщеря му.(е тфа с кралството е като във всяка приказка ама...) А който не успеел в този срок... жална му майка(демек остава без глава) Млади, стари, бедни и богати се наемали да измислят такава поговорка. Никой не се връщал. Един ден пред краля се явил сина на ковача. Той обаче не се явявал заради наградата, а за да докаже на всички че някой може да запуши устата на тоя дебел тираничен тъпак (един вид бил там за слава). той опитвал с много поговорки- но никоя не била подходяща. На третия ден бащата видял мъката в очите на своя син и му пошушнал нещо на ухото. Блясъка в очите на младежа се върнал. Изгравирал думите на баща си върху една прекрасна златна гривна. Занесъл я на краля. Като видял изсечените в благородния метал думи той закрил лицето си в шепи. Не искал да се разделя с дъщеря си, но трябвало да спази думата си. А какво пишело на гривната? "И това ще мине". Няма нерешим проблем. И все пак времето лекува. Поне така казват старите хора....
А истината къде е?
Приятелство.
Не знам, може да съм писала по тая тема, но това ме вълнува и за това ще пиша. Оставете ме поне тука да си изливам душата.
Какво е приятелството? Хора с обща цел, интереси, теми на разговор, култура и т.н. Приятел можеш да наречеш човека, за който си сигурен, че няма да те остави на произвола на съдбата (както някои тъпи лекарки, много лична история, която не ви влиза в интереса).
Нека разкажа нещо не толкова интересно за вас може би, но нещо, което пряко ме засяга и вълнува. Днес трябваше да се видя с гореспоменати приятели ... пак ми вързаха тенекия ...
Какво искат тия хора от мен? Да им тичам по гъзовете когато искат, а когато не им трябвам да ме заебават ... аман от такива приятели ... и все такива ми се лепват ... късметлийка,а? (:
И пак стигам до тъпия въпрос ... кога ще се оправите бе хора?
И все пак един не много стар човек с професия ковач е казал нещо много мъдро ... "И това ще мине."
Aaigh (:
Не знам, може да съм писала по тая тема, но това ме вълнува и за това ще пиша. Оставете ме поне тука да си изливам душата.
Какво е приятелството? Хора с обща цел, интереси, теми на разговор, култура и т.н. Приятел можеш да наречеш човека, за който си сигурен, че няма да те остави на произвола на съдбата (както някои тъпи лекарки, много лична история, която не ви влиза в интереса).
Нека разкажа нещо не толкова интересно за вас може би, но нещо, което пряко ме засяга и вълнува. Днес трябваше да се видя с гореспоменати приятели ... пак ми вързаха тенекия ...
Какво искат тия хора от мен? Да им тичам по гъзовете когато искат, а когато не им трябвам да ме заебават ... аман от такива приятели ... и все такива ми се лепват ... късметлийка,а? (:
И пак стигам до тъпия въпрос ... кога ще се оправите бе хора?
И все пак един не много стар човек с професия ковач е казал нещо много мъдро ... "И това ще мине."
Aaigh (:
Абонамент за:
Публикации (Atom)
