"Сега гълтам уиски за да се чуствам добре ... не ми остана сила, но остана ми воля ... не ми подавай ръка, живей с друга нагласа, какво съм аз за теб? Давай, от сърцето ми вземи си аз съм всичко за себе си ..."

Все едно аз съм го писала .. добре де, по подобен начин се чуствам. Без частта с уискито .. не пия ... много (: Свикнах доста отдавна да се раздавам на хората, доста често семейството оставаше на последно място. Промених се, осъзнах се. Станах човек, по-добър, по-здравомислещ. И това ми харесва. Свикнах вечер да мисля за постигнатото, недостижимото, границите, които съм си поставила и колкото и да искам не мога да премина ... с една дума започнах да мисля. Ама наистина. Сериозно ... знам как звучи от мен ... но все пак (: Стремя се да мисля, преди да направя нещо. Това не ознаава, че съм станала робот, просто мисля малко и за последствията. Защото дори аз да съм виновна няма аз да го отнеса .. поне докато навърша 18 ще е така ...

Чуствам се свободна ... бях забравила какво е. Пък и разбрах, че имам приятели, които биха ме подкрепили във всеки един момент (: