Прекалено лично

"Моят живот с мойта песен е изпята!"

Да бе, така казват KingSize ... пеейки за любовта ... последната е гадна кучка ... не знае кфо иска от себе си и от нас, но все пак го иска ...

И какво всъщност е любовта?! Чувство, болест, задължение ... ?! И защо има различна любов? Защо толкова хора ги е страх или са имунизирани срещу тая гадна кучка?

Моята най-голяма любов съм разделила между музиката и писането. Не говоря за хора, те се променят. Ставаше дума за писането ... но не на текстове - тва не го умея. Говоря ви за играта с думичките ... не "Скрабъл" бе ... обичам аз да си играя с думите, както детето си играе с мечтите си .. обичам да придавам различна форма на мислите си ... или да ги оставям безформени ... обичам да рисувам различни картини в главата си и след това да ги описвам .. обичам да гледам нещата от друг ъгъл ... обичам и да придавам различен смисъл на думите ... обичам да пиша двусмислици и да ви карам да се замислите ...

Обичам да си слагам качулка и слушалките в ушите, а след това да изразявам мислите си свободно .. и всичко това да се случва в малките часове на нощта ... на терасата на апартамента в крайния квартал ...

Защо темите, за които пиша, са толкова еднообразни? Защо мислите ми се въртят в омагьосан кръг? Сякаш тъпча на едно място ... и защо всяка нощ солените капки извират от кафявите ми очи заради самата мен? Защо днес приемам спокойно неща, които довчера съм отричала?

Дано скоро дойде деня, в който чичкото отгоре ще слезе при мен и ще ми даде отговори на всичките ми въпроси.