Широко отворени очи ... зеницата прилича на миниятюрна прашинка, случайно попаднала в средата на чаша с кафе.
И толкова много думи, които изричаме само наум ... "Извинявай!" , "Благодаря!" , "Прости ми!" ... и още милиони думи ...
Всички те се изписват със ситни буквички в нашите очи ...
Очите са прозорец за душата към околния свят, както и прозорец за околния свят към душата ти.
Защо когато някой ме лъже аз разбирам? Усещам гадната смрад на вината ... влажните длани, които нервно присвива ... тихия говор .. и поглед, усилено изучаващ връзките на обувките.
Кого заблуждаваме? Самите себе си. А най-лошото е да се самопреебаваш.
Think about that!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар