Ден след ден ...

Неувереност. Умората нежно гали клепачите, пламъка в очите тлее бавно. И въпреки това безсънието отново прави ни компания в прохладната нощ ...

Страх. Страхувам се от началото ... ами ако буквите, прилежно подредени на листа, не опишат чувството? ... Онова, което ме изпълва и ме кара да пиша ....

Спокойствие. Търсим го, а щом го намерим сякаш нещо ни липсва ... може би динамиката, която изпива силите ни перманентно ...

Щастие. Гоним го в мечтите си, а срещнем ли го в ежедневието го тъпчем ...

Мисли. Онези мисли, които ни карат да вярваме, че живота ни е преоценена стока. Които ни карат да изпадаме в крайности ...

Вълнение. Онази емоция, която кара всяка фибра в тялото да трепти .... онази емоция, предизвикана от идеалното съчетание на ноти, думи и рими ...

Нищо не ни кара да танцуваме така красиво, както ритъма на собственото ни сърце.