Без шум ...

Когато четеш на глас чувствата се губят ... Имаш нужда от повече музика.

Искаш ръкописа ми да изпълва погледа ти ... искаш да запазиш всяка секунда от този блажен момент ... Знаеш, че ще имаш нужда от този спомен ... знаеш, че именно той ще ти дава сили да ме следваш ... имаш нужда от мен.

Аз съм тази, която дава смисъл на съществуването ти ... образът ми те преследва ... виждаш ме навсякъде, нали? Докато пиеш сутрешното си кафе, докато пътуваш за работа, докато поправяш колата си ...

... очите ми, усмивката ми, парфюма ми ... преследват те или сам извикваш ги в съзнанието си?

Знаеш го, и аз го знам. Не спирай да четеш ...