Finally

Кога разбираш, че е време да спреш да се смееш? Как хората усещат, че трябва да са сериозни в точно този момент? Приятелството. Как приятелите разбират какво точно чувстваш в момента и от какво имаш нужда? Може ли смехът ти да провали приятелството ви? Обърканите мисли по това, което съм изгубила, не ми помагат в пътя напред. Душата ми заприличва все повече на тясна кална уличка. Сливам се с града.

Приятелство или любов от пръв поглед? Същите тъмни тесни и така познати улички отново ме привличат, нашепвайки за миналото ... И след всяка мисъл идва друга, още по-подтискаща от предната, също като вълните ...

Повтаряме едни и същи думи със същите клишета. Фрази, изказ ... нищо не се променя. Очите са отворени широко, но не виждат реалността ясно.

"А времето как минава" ...

Бягаме пак по същите пътища, мислейки си, че пейзажа е различен. И надяваме се да не свършим като всички други.

Но вратата накрая е една-единствена ...