Защото ...

... две цигари по-късно отново съм пред пожълтелия лист хартия, изпълнена с надежда и страх да не се повторя.

Защото нощта е най-студена когато си сам. Хората се раждат и умират всеки ден. А студеното търпение в сърцето ми нежно задушава вярата в различното. Премислям бавно всяка дума, красотата на ръкописа ме опиянява.

Защото няма по-горещо и искрено нещо в един човек от сълзите му. Но той ги крие само за себе си. Крие красотата на своята болка дълбоко в себе си, предпазвайки я от порочността на града. Забързан, сив и мръсен, пълен с псевдосимволика.

Защото не всеки, който пише, е писател.

Защото красотата на живота е в малките и някак странни неща, които не ни позволяват да затворим очи, когато всички спят.

Защото свободата е в болката, от която най-много се боим.

Защото захвърляме най-великите си идеи и всичките правилни решения като домашна дреха.

Защото бягаме от себе си, за да не се нараним, без да мислим за чувствата на другите.

Защото този текст никога нямаше да се появи когато нощта е най-тъмна.

Защото да си сам не е толкова страшно.

Защото няма да видите обява във вестника "Търся приятел, който няма да ме предаде."

Защото всички издатели ще откажат да публикуват този текст.

Защото никой няма да разбере това.

Защото паля последната цигара.

Защото е истина.