Отваряш очите си. Отново е сутрин. Голямото празно легло кара сърцето ти да се свива от страх, празнината минава покрай омачканите завивки и тихо се сгушва в теб. Малки възглавнички въргалят се по земята, а ти усещаш само студ ... Всяка една твоя фибра се гърчи под неумолимата мощ на студа. А навън е лято ...
Ставаш, за да се изкъпеш. Измиваш очите си, но самотата остава, луксозните шампоани и лосиони не помагат, не можеш да отмиеш тази самота. Гледаш се в огледалото, но виждаш само въпросителни, не спираш да мислиш...
Сядаш да закусваш. Отпиваш от ароматното кафе, но не усещаш сладката горчивина... то вече няма вкус... особено, когато го пиеш сама. Отхапваш от препечената филийка... но вече е все едно, тишината нежно те полазва. Обличаш се, грабваш разсеяно ключовете и излизаш. Опитваш се да избягаш, да се разсееш. Обаче не можеш да се скриеш от себе си, всичко това е вътре в теб... не можеш да изстръгнеш миналото, мислите ти все към него пътуват... Лицата на хората наоколо те карат да мечтаеш ... търсиш в непознати своето момче, но не след дълго откриваш, че той е просто поредния. Тъга.
Дните минават, отново е обяд. Прието е, че трябва да се яде. Но мислите ти не те оставят на мира, пак не хапваш нищо. С часове търсиш решението ... срещаш някой, който вчера ти е дал цвете. Заблуждаваш се, че именно Той ще ти помогне да забравиш... Но връзката трае докато цветето увехне... Тъга. Самота.
Така минават месеци, идва поредния празник. В задименото кафене с поредната фалшива приятелка виждаш как всички са щастливи. Излизаш отново сама в търсене на някой, който ще изтрие болката и самотата и ще ти даде нови и щастливи спомени, които да заличат тъгата по миналото... но навън е все едно и също, поредната провалена вечер. Тъмнината те подтиска, напомня ти ... светлината от уличните лампи е мъждива, някак гаснеща ...
Прибираш се и отново си сама. Пропускаш вечерята. Стомаха ти се свива от глад, а ти си мислиш, че това е болката от загубената любов ... Заблуда.
Опитваш се да отмиеш самотата с поредния душ. Лягаш в голямото легло. Отново си сама. Insomnia. С часове си мислиш... връщаш лентата назад... спомняш си онези две очи... спомняш си искрата, страстта, безумното желание ... всяка минута, прекарана с мен...
Мила, ти така и не разбра, че любовта не се купува. Няма условия. Простичко е, само трябва да обичаш. Избра да си сама. Бил съм вкуса на живота ти, но сега ще живееш така ...
Ставаш, за да се изкъпеш. Измиваш очите си, но самотата остава, луксозните шампоани и лосиони не помагат, не можеш да отмиеш тази самота. Гледаш се в огледалото, но виждаш само въпросителни, не спираш да мислиш...
Сядаш да закусваш. Отпиваш от ароматното кафе, но не усещаш сладката горчивина... то вече няма вкус... особено, когато го пиеш сама. Отхапваш от препечената филийка... но вече е все едно, тишината нежно те полазва. Обличаш се, грабваш разсеяно ключовете и излизаш. Опитваш се да избягаш, да се разсееш. Обаче не можеш да се скриеш от себе си, всичко това е вътре в теб... не можеш да изстръгнеш миналото, мислите ти все към него пътуват... Лицата на хората наоколо те карат да мечтаеш ... търсиш в непознати своето момче, но не след дълго откриваш, че той е просто поредния. Тъга.
Дните минават, отново е обяд. Прието е, че трябва да се яде. Но мислите ти не те оставят на мира, пак не хапваш нищо. С часове търсиш решението ... срещаш някой, който вчера ти е дал цвете. Заблуждаваш се, че именно Той ще ти помогне да забравиш... Но връзката трае докато цветето увехне... Тъга. Самота.
Така минават месеци, идва поредния празник. В задименото кафене с поредната фалшива приятелка виждаш как всички са щастливи. Излизаш отново сама в търсене на някой, който ще изтрие болката и самотата и ще ти даде нови и щастливи спомени, които да заличат тъгата по миналото... но навън е все едно и също, поредната провалена вечер. Тъмнината те подтиска, напомня ти ... светлината от уличните лампи е мъждива, някак гаснеща ...
Прибираш се и отново си сама. Пропускаш вечерята. Стомаха ти се свива от глад, а ти си мислиш, че това е болката от загубената любов ... Заблуда.
Опитваш се да отмиеш самотата с поредния душ. Лягаш в голямото легло. Отново си сама. Insomnia. С часове си мислиш... връщаш лентата назад... спомняш си онези две очи... спомняш си искрата, страстта, безумното желание ... всяка минута, прекарана с мен...
Мила, ти така и не разбра, че любовта не се купува. Няма условия. Простичко е, само трябва да обичаш. Избра да си сама. Бил съм вкуса на живота ти, но сега ще живееш така ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар