Слънцето още не беше изгряло. Нежният бриз се вмъкна тихо в стаята й и започна да си играе със златистите й къдрици.
Тя бавно се протегна. Стана внимателно, за да не събуди котката, която поредна нощ спеше в краката й. Отиде до кухнята и отвори хладилника. Поразгледа и се спря на студения чай. Грабна една бутилка, изрови слушалките и плеъра от купчината дрехи на стола и излезе.
Целият град спеше. Тишината не й харесваше, затова сложи слушалките и потъна в размисли.
Неусетно бе прекосила половината град. Зави по една тясна уличка и се озова точно до брега. Навреме за изгрева.
Това беше нейният ден, нейният град. Всичко беше на мястото си. Нямаше ги всички онези досадни туристи, зяпачи и заблудени хора. Само тя и морето.
Седна на хладния пясък и отпи от чая. А замечтания й поглед се зарея над огрените от слънцето вълни.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар