Поредната тъмна, някакси меланхолична нощ. Сивите капчици барабаняха по прозореца й. Някъде над мастиленосиньото небе, полузакрито от сърдитите облаци, тихо примигваха няколкото звездици. Но те натрапваха светлината си ... беше някакси досадно.
Чувството, че някой я наблюдаваше не я напускаше. Но не бяха нахалните звездици, едва проблясващи в мрачната й стая ... нечии черни очи следяха всяко едно нейно движение ... всяка изписана буква се четеше. А не трябваше ... Това беше тайна ... нейната тайна. Побиха я тръпки, но не спря да пише. Чуждите очи продължаваха да я изследват, да попиват всяко примигване и потръпване на крехкото и тяло ... Притежателят им бавно се прокрадна зад нея ... искаше само да я погледа още малко .. да вдъхне за последно аромата на парфюма й ... може би и да докосне нежно спускащите по гърба й букли ...
Но тя не виждаше. Усещаше присъствието му, а именно то едновременно я караше да е спокойна и уплашена до смърт ... Затвори тетрадката, прибра я грижливо и заключи чекмеджето. Прибра малкото сребърно ключе до сърцето си, усмихна се плахо и излезе от стаята. Черните очи за последен път зърнаха бледата й кожа, леко осветена от нахалните звездички. Клепачите му натежаха, остави една тежка въздишка в средата на стаята, затвори очите си за миг и изчезна ...
А в празната стая остана само въздишката, единственото искрено нещо ....
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар