Времето навън беше в унисон със случващото се в душата й. Малките снежинки се забиваха остро в косата и очите на хората, залепваха се за мръсното стъкло на автобуса ... сякаш искаха да прободат малката й гореща душа със студените си игли.
Мокрият асфалт тихо попиваше сребристите облачета дим, нежно изпращани от ауспусите на чакащите автомобили ... но мислите й се занимаваха с друго ... това, което й беше казал, я фрапира ... Никога не бе вярвала, че на някой толкова добър човек може да му се случат толкова много злини ... една кристална сълзичка се търкулна по бузата й и се насочи към сребърната верижка ... последвана от втора, трета ... Хората я гледаха странно, съжалително ...
Пясъчните й замъци се размиха след поредната солена вълна ... надяваше се на по-добро ... но кога щеше да дойде то ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар