Нощните стихове седят безмълвни в очакване на влака на мечтите. Някъде в далечината се нанасят последните щрихи. Следвайки контура на молива неизвестния ентусиаст превръща черно-бялото, преплитащо се във вените му, в цветна феерия. Достигайки недостижимото той го изтрива просто ей така ... и започва наново.
Бурният скандал между вятъра и дъждовните капки не стихва. Мастиленосинята им любов унищожава всичко, до което се докоснат. Споделяйки всичко с някак тъжната луна отново се успокояват. И никой не знае. Всички спят .. само изгубената сребърна гривна разбра ...
Постоянен хаос, объркващ време, пространство, мисли и чувства. Търсещи покой, стиховете безшумно отпътуват към морските вълни, които с нетърпение да ги разпръснат сред нищо неподозиращите хора.
Търсещите покой в мрака припряно се прибират, за да отстъпят място на настоятелното утро ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар