Спиш ли?!

На никой не му пука. Как искате прогрес без да полагате усилия?! Как ще се изградите като личности като с всеки изминал ден разрушавате основите?!

Животът ни зависи от хората в стаята. Той е низ от стаи, а във всяка една сме с различни хора. Тези различни хора определят хода на нашия живот ... Колкото по-сами оставаме толкова по-голям контрол имаме над живота си. Лъжем се, това е заблуда. Всичко е театър. Как ще си изиграем ролята зависи от това дали сме готови да излезем на сцената. Сами забиваме гвоздеите на заблудата в очите и съзнанията си ... но няма кой да ги извади от там.

Всички сме еднакви. Еднакво заблудени, еднакво живи и еднакво стремящи се към реализация. Мозъците на повечето ни са еднакво закърнели. Не виждам лица, а маски. В очите има само банкноти и огън.

Мислим, че можем. Нищо не знаем. Главите ни са празни, както и душите ни. Мислим ли изобщо?! А има ли смисъл?! Пука ли му на някой?!

Не знаем какво искаме, нито какво ни трябва. Като започнем да виждаме думите, не само да ги четем, тогава ще знаем наистина ...