Сложното е елементарно ...

Хората са сложни личности ... но как една проста (буквално и преносно) личност може да ни промени толкова драстично?!

Мислим си, че сме недосегаеми. Не е така. Когато застигне наш познат, близък или приятел осъзнаваме колко малки сме ... колко дребни пионки в чуждата игра на "Не се сърди човече!". И как една стъпка встрани на някой като мен може да се окаже препъни-камъчето за всеки от вас.

И ето как чуждата съдба, колкото и далечна от нас ме хвърля в такъв дълбок размисъл в едно от най-шумните по това време кафенета. Празното бръщолевене сякаш ме отдалечава още повече от заобикалящата ме реалност и ме праща в паралелен свят.

И се отказваме от досегашните си пороци и лошотии заради самите себе си ... или поне така си мислим. След 3 седмици всичко е забравено. Залъгваме се за да задоволим собствените си капризи.

Всичко е просто. Или си, или не си, Средно положение, колкото и да ви се иска - няма!

Нека умра в мъка. Не ме интересува. Нека света гори, не ме интересува. Искам само ако гори, Аз да го запаля ...