Защо не?

Бас. Сърцето бие в такта. Ритъма забързва. Дали е музика или е просто сън ... ушите ми пулсират ...

Негативизма бавно се изпарява. На негово място се появява чувството за разбитата стъклена илюзия. Сърцето ми, готово да се пръсне, не спира да се движи заедно с песента ...

Вдъхновението идва от болката. Или поне подобието на такава. А решението е в забравата. И отчуждаването.

Сами нараняваме себе си, обвинявайки другите или любовта. А защо просто не ...

... forget about that and keep on to the next one?