Белият нощен страж ...

Беше късно. Нощта прегръщаше глухо целия град. Снежинките тихо продължаваха кристалния си танц към напукания асфалт. Снегът покриваше цялата улица.

Колата работеше. Фаровете й, подобно на змийски очи - големи и жълти, разкъсваха нежно тъмнината.

Врата до шофьора се отвори. Последни думи за сбогом и звънлив смях. Тя слезе от колата и тръгна към дома си. Токчетата й очертваха пътя след нея ...

Той остана вътре. Но не си тръгна. Продължаваше да стои със запалени фарове, досущ като нощна стража.

Хвърлих фаса. Облачета дим все още се гонеха около мен.

Но въпреки студа бе някак красиво ...