Бяс

И сивотата проста на отминалите дни прогаря малка дупчица в душата ... цигарата догаря.

Тихо скърца портата на лабиритна ... остава малък процеп, прашен лъч надежда. Трясък. Абстрактно движат се картини, лентата върви напред. Моят филм. Но чакай, главният герой умира. О миг, поспри! Недей ти още таз свещичка малка да гасиш.. остави я сама да се стопи.