Чувства

Тъмната стая е пропита с тъга ... печал. Чувам бавния ритъм на сърцето си и настръхвам. Отворената врата на терасата е сякаш единствения ми изход от безизходицата. Излизам навън.

Свежият полъх ме накара да се облека. Суичърът, попил всичките ми сълзи, ме прегърна нежно.

Чувствата изливат се единствено на листа, доверието в околните изчезнало е. Родителите се интересуват само от оценките, приятелите лъжат ме, сестра ми пак далече е ... опората я няма, вярвам само в себе си. Мъча се да вървя напред, а всъщност влача се. Губя идентичност, остават само мислите ми ... тънките сребристи нишки израз на малкото останало от мен.

Дните са еднакви, скучни и сиви. Борбата не е лека, изтощавам се. А колко още трябва да видя ...

Мога да прекратя това. А не искам. Нещо кара ме да продължавам. Дано разбираш, защото аз не мога. Хаотично мятат се мислите ми, нахвърлям думите върху листа ... повечето от тях празни или лишени от смисъл ...

Чувствам се празна отвътре ... неподготвена за утрешния ден ... ами ако няма утре, а днес се повтори?

Чувствам се ужасно. Разберете. Точка.