tag:blogger.com,1999:blog-79566432995078576002011-12-06T12:48:36.010-08:00darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.comBlogger551100tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-91669869376663371632011-12-06T12:41:00.000-08:002011-12-06T12:48:36.049-08:00Когато четеш на глас чувствата се губят ... Имаш нужда от повече музика.<br /><br />Искаш ръкописа ми да изпълва погледа ти ... искаш да запазиш всяка секунда от този блажен момент ... Знаеш, че ще имаш нужда от този спомен ... знаеш, че именно той ще ти дава сили да ме следваш ... имаш нужда от мен.<br /><br />Аз съм тази, която дава смисъл на съществуването ти ... образът ми те преследва ... виждаш ме навсякъде, нали? Докато пиеш сутрешното си кафе, докато пътуваш за работа, докато поправяш колата си ...<br /><br />... очите ми, усмивката ми, парфюма ми ... преследват те или сам извикваш ги в съзнанието си?<br /><br />Знаеш го, и аз го знам. Не спирай да четеш ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-9166986937666337163?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-89595230070815735292011-08-04T04:00:00.000-07:002011-08-10T07:51:57.945-07:00Неувереност. Умората нежно гали клепачите, пламъка в очите тлее бавно. И въпреки това безсънието отново прави ни компания в прохладната нощ ... <br /> <br />Страх. Страхувам се от началото ... ами ако буквите, прилежно подредени на листа, не опишат чувството? ... Онова, което ме изпълва и ме кара да пиша .... <br /> <br />Спокойствие. Търсим го, а щом го намерим сякаш нещо ни липсва ... може би динамиката, която изпива силите ни перманентно ... <br /> <br />Щастие. Гоним го в мечтите си, а срещнем ли го в ежедневието го тъпчем ... <br /> <br />Мисли. Онези мисли, които ни карат да вярваме, че живота ни е преоценена стока. Които ни карат да изпадаме в крайности ... <br /> <br />Вълнение. Онази емоция, която кара всяка фибра в тялото да трепти .... онази емоция, предизвикана от идеалното съчетание на ноти, думи и рими ... <br /> <br />Нищо не ни кара да танцуваме така красиво, както ритъма на собственото ни сърце.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8959523007081573529?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-10212437142410571452011-04-07T02:08:00.000-07:002011-04-07T02:16:07.063-07:00Не й се спеше. Гледаше часовника как бавно отмерваше ударите на сърцето й. Не искаше да съжалява. Но не можеше да спре.<br /><br /> Всичко сантиментално отвличаше вниманието й. Натрапчивия аромат на манго, носен от нахалния кичур коса, навяваше спомени. Леко избледнели, но някак важни.<br /><br /> Защото не винаги става дума за любов. Защото приятелството е много по-ценно. Защото не спомените, а мечтите ни са вечни.<br /><br /> И целите, които ни обединяват. И тъгата, меланхолията ... те винаги надделяват.<br /><br />Всеки оцветява сам черно-белия си кадър. А може би е по-добре той да остане черно-бял?<br /><br /> Свещта загасна. Разказът й бе към своя край ... Но нямаше завършек ...<br /><br /> Нейният кадър остана недооцветен ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1021243714241057145?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-61122858386879337982011-04-07T02:01:00.000-07:002011-04-07T02:07:57.708-07:00А музата все не идваше. Беше вперила поглед в безлюдната уличка, чийто асфалт все още бе мокър от вечерния дъжд.<br /><br /> А музата все не идваше. Търсеше я упорито в чуждите очи, в чуждите коли, в чуждите улици. Нищо не помагаше. В чуждата любов, в чуждата болка.<br /><br /> А музата все не идваше. Може би трябваше да потъне в сладката забрава. Може би трябваше да остави студа да завладее цялото й същество. Може би трябваше да се извини ... на себе си.<br /><br /> А музата все не идваше. Предишното опиянение от красотата на всяка буква в собствения й ръкопис бе избледняло. Съзнанието й бе някак пусто.<br /><br /> А музата все не идваше. Сякаш бе спряла да пише за себе си и се интересуваше от чуждото мнение. Опознавайки себе си забрави музата си.<br /><br /> Съзнанието й се луташе сред уличния лабиринт, мислите й бяха накъсани, също като фрагментите в съня й.<br /><br /> Но тя щеше да дойде ....<br /> ... и то съвсем скоро ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-6112285838687933798?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-72920205147964062011-03-12T11:03:00.000-08:002011-03-12T11:12:51.810-08:00Беше късно. Нощта прегръщаше глухо целия град. Снежинките тихо продължаваха кристалния си танц към напукания асфалт. Снегът покриваше цялата улица.<br /><br />Колата работеше. Фаровете й, подобно на змийски очи - големи и жълти, разкъсваха нежно тъмнината.<br /><br />Врата до шофьора се отвори. Последни думи за сбогом и звънлив смях. Тя слезе от колата и тръгна към дома си. Токчетата й очертваха пътя след нея ...<br /><br />Той остана вътре. Но не си тръгна. Продължаваше да стои със запалени фарове, досущ като нощна стража.<br /><br />Хвърлих фаса. Облачета дим все още се гонеха около мен.<br /><br />Но въпреки студа бе някак красиво ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-7292020514796406?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-6864765222316862482010-12-17T11:59:00.001-08:002010-12-17T12:19:20.309-08:00Бас. Сърцето бие в такта. Ритъма забързва. Дали е музика или е просто сън ... ушите ми пулсират ...<br /><br />Негативизма бавно се изпарява. На негово място се появява чувството за разбитата стъклена илюзия. Сърцето ми, готово да се пръсне, не спира да се движи заедно с песента ...<br /><br />Вдъхновението идва от болката. Или поне подобието на такава. А решението е в забравата. И отчуждаването.<br /><br />Сами нараняваме себе си, обвинявайки другите или любовта. А защо просто не ...<br /><br /> ... forget about that and keep on to the next one?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-686476522231686248?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-44515117256236075912010-12-07T12:20:00.000-08:002010-12-07T12:27:31.176-08:00Защото смачка всички идеи още преди да са се родили ...<br /><br />Към хората не трябва да се подхожда като към човешки същества. Доста мъдро за 17годишни бих казала ...<br /><br />Очаквания. Желания. Нищо човешко не ми е чуждо.<br /><br />Стремежа към по- добро. Надеждата.<br /><br />Всичко се повтаря, само че с различни думи. Време за промяна. Но човек не се променя.<br /><br />Променя се само гледката в очите. Отражението на реалността в тъмнокафявия ирис ...<br /><br />Мъглата задушаваше града. Същата тази мъгла не само се отразяваше. Тя беше вътре в нея.<br /><br />И остана само спомен, миризма на изгорели гуми.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-4451511725623607591?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-16200250530889123172010-11-20T12:55:00.000-08:002010-11-20T13:01:10.314-08:00La musica. Su passion.<br /><br />Toda la vida sus ojos no veia la realidad. Su mundo surrealistico era la cosa mas importante.<br /><br />Sus sigarillos. Fumialos cuando la lluvia llovia.<br /><br />Siempre.<br /><br />Es que no queria pensar. No queria escribir. Solamente hablar con alguien, quien podia comprenderla.<br /><br />La sangre pesa mas que la agua. Pero existe sangre sucia.<br /><br />Cada dia pensaba por eso.<br /><br />Su sangre ... sus habitos. No podia lavar su conciencia.<br /><br />La realidad era diferente.<br /><br />Solamente ella y el cigarillo ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1620025053088912317?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-2420698993610797792010-09-13T03:48:00.000-07:002010-09-13T04:06:16.087-07:00... две цигари по-късно отново съм пред пожълтелия лист хартия, изпълнена с надежда и страх да не се повторя.<br /><br />Защото нощта е най-студена когато си сам. Хората се раждат и умират всеки ден. А студеното търпение в сърцето ми нежно задушава вярата в различното. Премислям бавно всяка дума, красотата на ръкописа ме опиянява.<br /><br />Защото няма по-горещо и искрено нещо в един човек от сълзите му. Но той ги крие само за себе си. Крие красотата на своята болка дълбоко в себе си, предпазвайки я от порочността на града. Забързан, сив и мръсен, пълен с псевдосимволика.<br /><br />Защото не всеки, който пише, е писател.<br /><br />Защото красотата на живота е в малките и някак странни неща, които не ни позволяват да затворим очи, когато всички спят.<br /><br />Защото свободата е в болката, от която най-много се боим.<br /><br />Защото захвърляме най-великите си идеи и всичките правилни решения като домашна дреха.<br /><br />Защото бягаме от себе си, за да не се нараним, без да мислим за чувствата на другите.<br /><br />Защото този текст никога нямаше да се появи когато нощта е най-тъмна.<br /><br />Защото да си сам не е толкова страшно.<br /><br />Защото няма да видите обява във вестника "Търся приятел, който няма да ме предаде."<br /><br />Защото всички издатели ще откажат да публикуват този текст.<br /><br />Защото никой няма да разбере това.<br /><br />Защото паля последната цигара.<br /><br />Защото е истина.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-242069899361079779?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-43219269937969433662010-09-12T12:56:00.000-07:002010-09-12T13:01:06.371-07:00Преди да започнете се запознайте с правилата играта.<br /><br />И понеже аз обичам шибаната класика играя по правилата. Събудете се от "прекрасните" си сънища и застанете лице в лице с реалността. Защото ако живеете на ръба на пропастта ще ви бутам един по един, защото ми пречите. И няма да ми пука. Щом ви е страх да я прескочите ще паднете вътре.<br /><br />Сега ако обичате ми направете път, защото отстъпвам назад само за да се засиля.<br /><br />Правилата ли? То е само едно - няма правила.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-4321926993796943366?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-75499982243458515942010-09-12T12:32:00.000-07:002010-09-12T12:41:55.971-07:00Кога разбираш, че е време да спреш да се смееш? Как хората усещат, че трябва да са сериозни в точно този момент? Приятелството. Как приятелите разбират какво точно чувстваш в момента и от какво имаш нужда? Може ли смехът ти да провали приятелството ви? Обърканите мисли по това, което съм изгубила, не ми помагат в пътя напред. Душата ми заприличва все повече на тясна кална уличка. Сливам се с града.<br /><br />Приятелство или любов от пръв поглед? Същите тъмни тесни и така познати улички отново ме привличат, нашепвайки за миналото ... И след всяка мисъл идва друга, още по-подтискаща от предната, също като вълните ...<br /><br />Повтаряме едни и същи думи със същите клишета. Фрази, изказ ... нищо не се променя. Очите са отворени широко, но не виждат реалността ясно.<br /><br />"А времето как минава" ...<br /><br />Бягаме пак по същите пътища, мислейки си, че пейзажа е различен. И надяваме се да не свършим като всички други.<br /><br />Но вратата накрая е една-единствена ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-7549998224345851594?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-59986554014588387902010-09-11T17:56:00.000-07:002010-09-11T18:15:20.572-07:00След всяка вълна остава само мокър пясък и празни мечти. Времето никога не е било от значение. Стараеш се, но не се получава ... изпитваш страх.<br /><br />Наистина ли всички, които пишат, са писатели? Наистина ли всички влагат частица от себе си? Самозалъгваме се и си вярваме. А после страдаме. Нима не сме виновни ние?<br /><br />И така се нижат редовете, мислите. А дъждът не спира да ме моли да го допусна до себе си.<br /><br />Нямам нужда от вашите преструвки. Не ме интересуват фалшивите ви усмивки. Не ми пука колко тостера можете да изядете. Искам само чаша чай.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-5998655401458838790?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-27095284801329197432010-09-11T14:27:00.000-07:002010-09-11T16:27:45.491-07:00[01:41:15] ади каза: ще ти разкажа история<br />[01:41:38] ади каза: имало едно време<br />[01:41:45] ади каза: винаги е имало само едно време<br />[01:41:55] ади каза: историята се развива в него<br />[01:42:06] ади каза: имало тогава преди едно момче<br />[01:42:11] ади каза: което<br />[01:42:13] ади каза: се казвало<br />[01:42:20] ади каза: Първан<br />[01:42:23] ади каза: да<br />[01:42:41] Veska [ Brown Sugar ] каза: мхм ..<br />[01:42:47] ади каза: Първан обичал да докосва повърхността на ореховите черупки<br />[01:42:52] ади каза: да чете думите наопаки<br />[01:43:06] ади каза: и да скача в плитки езера<br />[01:43:10] ади каза: ...отвисоко<br />[01:43:17] Veska [ Brown Sugar ] каза: може ли да поръчам<br />[01:43:20] ади каза: ?<br />[01:43:23] Veska [ Brown Sugar ] каза: оптимистична история?<br />[01:43:27] ади каза: не<br />[01:43:31] ади каза: това не е ресторант<br />[01:43:37] ади каза: тихо<br />[01:43:43] Veska [ Brown Sugar ] каза: добре<br />[01:43:47] ади каза: Първан живял на брага на Панчаревското езеро<br />[01:43:59] ади каза: но не онова за което ти си мислиш<br />[01:44:08] ади каза: а едно друго<br />[01:44:15] ади каза: да<br />[01:45:11] ади каза: И всяка сутрин правел гимнастика на брега му, казвал три пъти наопаки "Здравей, прекрасен свят. Още горски дъх и малинови нощи?"<br />[01:45:26] ади каза: усмихвал се на полъха ня утрешния вятър<br />[01:45:31] ади каза: и се залавял за работа<br />[01:45:36] ади каза: Първанм бил<br />[01:45:39] ади каза: дърбоделец<br />[01:46:21] ади каза: и правел хубави дървени мебели, табели и поставки за четки за зъби които никой, никога не купувал.<br />[01:46:33] ади каза: Но Първан все пак най-обичал да прави именно тях.<br />[01:47:21] ади каза: След вечеря (най-обичал да хапва риба с лимон и домати; която сам улавял денем) Първан обличал пижамата си<br />[01:47:48] ади каза: и се качвал на покрива на своята неголяма колибка<br />[01:47:55] ади каза: и гледал Луната<br />[01:48:31] ади каза: Представял си как тя е вълшебна и може да изпълни седемнадесет негови желания<br />[01:48:54] ади каза: Как тя отменя Слънцето нощем и следи по Земята всичко да е наред<br />[01:49:06] ади каза: и също дали децата са си измили зъбите.<br />[01:49:47] ади каза: Първан лежал дълго под меките синьо-бели лъчи и си мислел какво ли не би дал за да докосне Луната някой ден<br />[01:50:32] ади каза: и обикновено заспивал така, мръзнещ телом, но изгарящ отвътре от стремежа си да се добере до нощната небесна стража.<br />[01:50:43] ади каза: Имал топло одеало, между другото.<br />[01:51:04] ади каза: будна ли си още?<br />[01:51:19] Veska [ Brown Sugar ] каза: да<br />[01:51:26] Veska [ Brown Sugar ] каза: но не вдъхновява особено много<br />[01:51:48] ади каза: споко<br />[01:51:55] ади каза: има време<br />[01:52:03] ади каза: та една нощ<br />[01:52:07] ади каза: може би<br />[01:53:02] ади каза: да е било около илинафни перуа, но не по- късно от гаренйу перуа<br />[01:53:19] ади каза: понеже летоброенето около онова панчаревско езеро било малко различно<br />[01:53:40] ади каза: Първан сънувал СЪН<br />[01:53:58] ади каза: сънувал, че на идния ден ще улови най-голямата риба на света<br />[01:54:33] ади каза: И така на сутринта станал хванал въдицата си и зачакал топнал плувката в тихите панчаревски води<br />[01:54:50] ади каза: След няклолко минути НЕ ЩЕШ ЛИ<br />[01:54:55] ади каза: се хванала риба<br />[01:55:05] ади каза: издърпал я Първан на брега<br />[01:55:18] ади каза: а тя замъркала.<br />[01:55:50] ади каза: Той очаквал доста по-едра риба, изхождайки от съня, но решил да топне рибата<br />[01:55:59] ади каза: която кръстил Ирина<br />[01:56:14] ади каза: в един буркан от смокиново сладко<br />[01:56:18] ади каза: и да я покаже в града<br />[01:56:30] ади каза: 2 госини по-късно Първан бил богат<br />[01:56:36] ади каза: и Снажен<br />[01:56:36] ади каза: и Умен<br />[01:56:39] ади каза: И Красив<br />[01:57:03] ади каза: но все още, всяка нощ мечтаел да докосне Луната<br />[01:57:48] ади каза: "можем да ви катапултираме догоре?" -предложили слугите му<br />[01:58:22] ади каза: но след множество опити единствения резултата бил счупения му ляв крак и пукнат таз.<br />[01:58:28] ади каза: Когато се възстановил<br />[01:58:44] ади каза: Първан заръчал да му направят машина<br />[01:58:50] ади каза: с която да полети нагоре<br />[01:58:55] ади каза: и да докосне Луната<br />[01:59:56] ади каза: Направили му те Луноплан<br />[02:00:00] ади каза: и той полетял нагоре<br />[02:00:27] ади каза: и колкото по-високо отивал, толкова по-малка ставала Луната<br />[02:00:41] ади каза: И все по-мъничка и все по-мъничка<br />[02:00:52] ади каза: толкова че накрая почти не я виждал<br />[02:01:08] ади каза: и останал да виси в черната нощ<br />[02:01:19] ади каза: в своя Луноплан<br />[02:01:28] ади каза: но без Луна<br />[02:01:33] ади каза: и накрая чул глас<br />[02:01:49] ади каза: -Първанчо? -казал гласа- Здравей<br />[02:02:14] ади каза: -Луна ти ли си??? -извикал той и се заоглеждал през шлюза<br />[02:02:35] ади каза: -Да, аз съм, не ме ли виждаш? -чул я да се усмихва<br />[02:02:51] ади каза: -Не, не не, не те...къде си не те виждам<br />[02:03:34] ади каза: -Ами затвори очи -казала Луната и той го сторил -Представи си как лежиш на покрива си<br />[02:03:37] ади каза: -аха<br />[02:03:47] ади каза: -И аз съм там горе високо<br />[02:04:04] ади каза: -представям си, но аз сега съм тук, горе а ти...не си?<br />[02:04:28] ади каза: - Напротив тук съм, ти ме чуваш<br />[02:04:36] ади каза: - Но не те виждам<br />[02:04:58] ади каза: - Ама нали си ме представи!?<br />[02:05:11] ади каза: -Е да преди малко ама сега съм с отворени очи<br />[02:05:16] ади каза: -е защо ги отвори?<br />[02:05:25] ади каза: -Ами не знам, реших че трябва<br />[02:05:29] ади каза: -Ох...<br />[02:05:32] ади каза: -ами...<br />[02:05:50] ади каза: - да....така става понякога....<br />[02:06:00] ади каза: - нима? -намусил се Първан<br />[02:06:09] ади каза: -да, веднъж през '95 имаше един астронавт<br />[02:06:41] ади каза: -какво?<br />[02:07:06] ади каза: -Първане ти си мислеше че аз мога да изпълня 17 желания но аз мога да изпълня само 3<br />[02:07:18] ади каза: - чакай, как стигна до тук?!<br />[02:07:22] ади каза: -не е важно<br />[02:07:25] ади каза: -е?<br />[02:07:50] ади каза: -ами решавай, като не можеш да си пожелаеш още 100 желания<br />[02:08:02] ади каза: -е...да....ами първото ми желаниееееее<br />[02:10:07] ади каза: и първанчо се замислил за всички нощи които бе прекарал на покрива на колибата си,дните на брега на езерото, в града със своята рибка Ирина, в къщата си в Калифорния (но не онази, а друга) и при ХАСА които му направили Луноплана и колко по-добре си живял когато бил просто момче на панчаревския бряги казал<br />[02:10:23] ади каза: - имам само едно желание<br />[02:10:27] ади каза: -какво е то?<br />[02:11:01] ади каза: -да ме върнеш назад във времето когато бях просто дърводелец и да не ми пращаш онзи сън с рибката Ирина<br />[02:11:25] ади каза: в черното се чула усмивката на Луната<br />[02:11:36] ади каза: -добре но ще забравиш и тази среща<br />[02:11:40] ади каза: -сбогом Луна<br />[02:11:52] ади каза: - само до довечера<br />[02:12:07] ади каза: и Първан се събудил на покрива си<br />[02:12:14] ади каза: огледал се леко схванат<br />[02:12:27] ади каза: поздравил света наопаки<br />[02:12:36] ади каза: и си сипал кафе<br />[02:13:14] ади каза: дълго време го мирисал (защото Първан обичал аромата на кафето, не вкуса му) и когато изстинало се заел с поставките за четки за зъби<br />[02:13:34] ади каза: докато завършвал една си помислил<br />[02:15:23] ади каза: "на мен май ми е време да се задомя....една хубава, млада, добричка и която обича да пие кафе, за да ухае докато го пие..дамай точно такава я искам..."<br />[02:15:37] ади каза: и на вратата се почукало<br />[02:16:02] ади каза: на прага стояло красиво момиче с чернуи дълги коси и живи зелени очи<br />[02:16:12] ади каза: усмихнала се<br />[02:16:48] ади каза: - дали имате...колко нелепо...ах, дали имате дървени постаки за четки за зъби?<br />[02:17:44] ади каза: Първан се стъписал, ръката му неволно издълбала в дървото едно малко сърчице<br />[02:18:19] ади каза: -Да!! разбира се! десетки!!!! ...но тази е най-хубава -треперещ той й подал последната поставка<br />[02:18:40] ади каза: и заживяли заедно без да се женят, защото това не е приказка<br />[02:18:57] ади каза: и си осиновили дете, защото така също става<br />[02:19:00] ади каза: но по-късно<br />[02:19:16] ади каза: една вечер преди да си осиновят детето<br />[02:19:34] ади каза: на име Анастас<br />[02:20:21] ади каза: двамата с момичето (което междувременно се казвало Велика)<br />[02:20:32] ади каза: се унасяли в сън<br />[02:20:58] ади каза: И Първан се замислил за това как откакто срещнал Велика почти не обръщал вснимание на Луната<br />[02:21:15] ади каза: "ех, ако все пак можех да те докосна..."<br />[02:21:23] ади каза: и когато затворил очи<br />[02:21:38] ади каза: краката му олекнали<br />[02:21:45] ади каза: и той се издигнал нагоре<br />[02:22:08] ади каза: и полетял към сребърния диск<br />[02:22:25] ади каза: когато бил вече съвсем близо до нея<br />[02:22:56] ади каза: тя засмяла своите меки грапави очи и устни<br />[02:23:11] ади каза: -я виж ти, кой дошъл<br />[02:23:39] ади каза: Първан протегнал ръка и я плъзнал по бузата на Луната<br />[02:23:42] ади каза: засмял се<br />[02:23:49] ади каза: - как...как...<br />[02:24:18] ади каза: - ти май забрави че имаше още две желания, а? лека нощ Първанчо...<br />[02:24:22] ади каза: край.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-2709528480132919743?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-73035326107338687252010-07-29T12:53:00.000-07:002010-07-29T13:18:36.113-07:00Нощта беше хладна и някак сива. Тя седеше сама на беседката. От близкия блок се носеше боботенето на вечерната емисия новини. Тъжните песни я успокояваха. Гнева й утихна.<br /><br />Крака й изтръпна, но продължи да седи така. И също така инатливо извикваше стари спомени в съзнанието си. Сама си причиняваше болка.<br /><br />Цигарата догаряше в ръката й. Хвърли фаса в средата на беседката и отпусна глава назад. Затвори очи за момент. Една малка сълза се изплъзна от затвора на окото й и се изтъркули по бузата й.<br /><br />Стана. Беше време. Погледа й се спря на маргаритката, която беше до нея. Погледна я с презрение, завъртя се на пети и просто тръгна.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-7303532610733868725?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-30217928873623181522010-06-26T17:05:00.000-07:002010-06-26T18:47:17.468-07:00Слънцето още не беше изгряло. Нежният бриз се вмъкна тихо в стаята й и започна да си играе със златистите й къдрици.<br /><br />Тя бавно се протегна. Стана внимателно, за да не събуди котката, която поредна нощ спеше в краката й. Отиде до кухнята и отвори хладилника. Поразгледа и се спря на студения чай. Грабна една бутилка, изрови слушалките и плеъра от купчината дрехи на стола и излезе.<br /><br />Целият град спеше. Тишината не й харесваше, затова сложи слушалките и потъна в размисли.<br /><br />Неусетно бе прекосила половината град. Зави по една тясна уличка и се озова точно до брега. Навреме за изгрева.<br /><br />Това беше нейният ден, нейният град. Всичко беше на мястото си. Нямаше ги всички онези досадни туристи, зяпачи и заблудени хора. Само тя и морето.<br /><br />Седна на хладния пясък и отпи от чая. А замечтания й поглед се зарея над огрените от слънцето вълни.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-3021792887362318152?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-60760097230291136922010-06-04T12:19:00.000-07:002010-06-04T12:54:17.050-07:00<div id="text_expose_id_4c094cb5ef8ad2fdb2ea8" class="comment_actual_text text_exposed">Отваряш очите си. Отново е сутрин. Голямото празно легло кара сърцето ти да се свива от страх, празнината минава покрай омачканите завивки и тихо се сгушва в теб. Малки възглавнички въргалят се по земята, а ти усещаш само студ ... Всяка една твоя фибра се гърчи под неумолимата мощ на студа. А навън е лято ...<br /><br />Ставаш, за да се изкъпеш. Измиваш очите си, но самотата остава, луксозните шампоани и лосиони не помагат, не можеш да отмиеш тази самота<span class="text_exposed_show">. Гледаш се в огледалото, но виждаш само въпросителни, не спираш да мислиш...<br /><br />Сядаш да закусваш. Отпиваш от ароматното кафе, но не усещаш сладката горчивина... то вече няма вкус... особено, когато го пиеш сама. Отхапваш от препечената филийка... но вече е все едно, тишината нежно те полазва. Обличаш се, грабваш разсеяно ключовете и излизаш. Опитваш се да избягаш, да се разсееш. Обаче не можеш да се скриеш от себе си, всичко това е вътре в теб... не можеш да изстръгнеш миналото, мислите ти все към него пътуват... Лицата на хората наоколо те карат да мечтаеш ... търсиш в непознати своето момче, но не след дълго откриваш, че той е просто поредния. Тъга.<br /><br />Дните минават, отново е обяд. Прието е, че трябва да се яде. Но мислите ти не те оставят на мира, пак не хапваш нищо. С часове търсиш решението ... срещаш някой, който вчера ти е дал цвете. Заблуждаваш се, че именно Той ще ти помогне да забравиш... Но връзката трае докато цветето увехне... Тъга. Самота.<br /><br />Така минават месеци, идва поредния празник. В задименото кафене с поредната фалшива приятелка виждаш как всички са щастливи. Излизаш отново сама в търсене на някой, който ще изтрие болката и самотата и ще ти даде нови и щастливи спомени, които да заличат тъгата по миналото... но навън е все едно и също, поредната провалена вечер. Тъмнината те подтиска, напомня ти ... светлината от уличните лампи е мъждива, някак гаснеща ...<br /><br />Прибираш се и отново си сама. Пропускаш вечерята. Стомаха ти се свива от глад, а ти си мислиш, че това е болката от загубената любов ... Заблуда.<br /><br />Опитваш се да отмиеш самотата с поредния душ. Лягаш в голямото легло. Отново си сама. Insomnia. С часове си мислиш... връщаш лентата назад... спомняш си онези две очи... спомняш си искрата, страстта, безумното желание ... всяка минута, прекарана с мен...<br /><br />Мила, ти така и не разбра, че любовта не се купува. Няма условия. Простичко е, само трябва да обичаш. Избра да си сама. Бил съм вкуса на живота ти, но сега ще живееш така ...<br /></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-6076009723029113692?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-9747125346471489492010-05-01T20:10:00.000-07:002010-05-01T20:37:55.870-07:00Ред на мисли, мислени редове ... очите, макар и уморени, продължават да следят стрелките на часовника. Тишината е раздирана от протяжната песен на вековния механизъм. Светлината изпраща тихо тъжната Луна. Слънчевите лъчи пак прокарват тънките си пръсти по тежките панели.<br /><br />Малки забързани хора подтичват напът за работа. Часовниците им притискат премазаните от грижи съзнания. А те тичат ли, тичат ...<br /><br />Токчетата й ритмично удряха сивите павета. Закъсняваше. Небрежният грим и леките сенки под очите издаваха недоспиване. Но не й беше до това в момента.<br /><br />Пръстите му барабаняха по волана. Задръстванията винаги го изнервяха до крайност. Мислите му блуждаеха, непрочетените съобщения в мейла минаваха през главата му като бърз влак през малка гара. Така се беше отнесъл, че дори не бе забелязал зеления светофар. Клаксоните на автомобилите зад него го върнаха отново в реалността.<br /><br />Денят сякаш играеше на гоненица с хората. И хората винаги губеха тази игра.<br /><br />Остра болка в главата пронизваше и двамата. Със сутрешна доза кафе и доволно количество папки в другата ръка двамата се понесоха към конферентната зала, където вече ги очакваха.<br /><br />Чуждестранните инвеститори, очаровани от брилянтното представяне без да се замислят подписаха договора. Това означаваше още една купчина папки за преглеждане и преработка.<br /><br />Още една безсънна нощ. А след нея винаги идваше забързания ден ... защото на часовникът не му пука, той просто си върти.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-974712534647148949?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-32700922535933898532010-05-01T12:40:00.000-07:002010-05-01T16:48:55.931-07:00И сивотата проста на отминалите дни прогаря малка дупчица в душата ... цигарата догаря.<br /><br />Тихо скърца портата на лабиритна ... остава малък процеп, прашен лъч надежда. Трясък. Абстрактно движат се картини, лентата върви напред. Моят филм. Но чакай, главният герой умира. О миг, поспри! Недей ти още таз свещичка малка да гасиш.. остави я сама да се стопи.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-3270092253593389853?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-78009543063856255142010-05-01T12:03:00.000-07:002010-05-01T12:11:56.296-07:00Дъжд. Стар седеметажен соц блок с типичната за крайния квартал олющена мазилка.<br /><br />Като в евтин филм от 60-те крушката в коридора му примигваше и се люлееше заплашително на тънката жичка. Цигарата догаряше в импровизирания пепелник от счупена ваза.<br /><br />През мръсните завеси се процеждаше сива светлина. Дразнеща и прашна, тя нагло зяпаше разпилените моливи, листове и празната чаша кафе.<br /><br />Той се отпусна тежко на изтърбушения диван и се облегна. Самосъжаляваше се, а знаеше, че е безполезно. Горчивият вкус в устата му му напомняше за поредната безсънна нощ.<br /><br />Страх. Абстиненция. Insomnia. Мрак. Мръсотия. Момент на вдъхновение. Цигари. Бира. Скъсана книга. Прозрение. Свиваща се зеница. Горяща хартия. Скъсана струна. Увяхваща роза. Надежда. Идея. Побой. Кръв. Гений. Точка.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-7800954306385625514?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-67428752614439393892010-04-29T13:10:00.000-07:002010-05-01T17:43:49.169-07:00И седейки там, на студената скала, мисли черни като гарвани кръжат в съзнанието ми уморено .. нещата са различни ... а кой е виновен?<br /><br />Задавам си въпроси, а отговорите са на една ръка разстояние ... една ръка дели ме и от смъртта. По-добре да не знам ... но не е както преди ...<br /><br />Перото движи се по листа, но думите изтриват се сами. Историята е забравена. Само аз ли помня? Как до вчера, седейки на същата тази скала, ме гледаше в очите и кълнеше се в лъчите слънчеви, че мигът не ще да свърши ...<br /><br />Вълшебното изгуби се в обвивката ти лъжлива ...<br /><br />Синкава мъгла се спусна тихо, а аз седях и чаках ... чаках миналото да се върне. Или да изчезне зад хоризонта. Но то седеше все там, обърнало глава към мен, припомняйки случилото се ...<br /><br />А времето минаваше ... дни и нощи сливаха се, нямаше разлика. Все едно и също ... чувствам празнотата ... някак просто отвън, но всъщност толкова заплетено ... лабиринта на съзнанието ми човешко бе напът да разкрие тайната си ... но огледалото се счупи и нови каменни стени издигнаха се, закривайки гледката прекрасна.<br /><br />Миражите човешки ... клишета позабравени.<br /><br />И кристали.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-6742875261443939389?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-84782840963247127052010-04-05T12:37:00.000-07:002010-04-05T13:13:41.910-07:00Ималко едно време едно малко къдрокосо момиченце. Но то не било като останалите малки къдрокоси момиченца. Мислите й, безформени и цветни, рисуваха във въображението й непрекъснато. А тя ги материализираше върху белия лист благодарение на мастилото.<br /><br />Пишеше непрекъснато. Не се нуждаеше от книги, думите сякаш бяха издълбани в съзнанието й. Беше различна и именно заради своята уникалност не бе приемана от връстниците си. Подигравки и обиди се сипеха от чуждите усти, но тя бе глуха за хорските злободневни забележки. Тихичко придължаваше да пише в тетрадката си.<br /><br />Това беше нейното ежедневие. До един ден, когато срещна Него. Буквите се завихриха в главата й и образуваха нови, непознати думи, които я плашеха и объркваха.<br /><br />...<br /><br />И двамата бяха стреснати и притеснени. Обземаше ги чувството, че са отново в първи клас. Срещнаха се след като се мръкна. Тя се чувстваше по-сигурна в тъмното, сякаш мрака можеше да скрие истинската й същност. А Той се взираше в тъмното именно заради нея ...<br /><br />Сребърните им стъпки отразяваха тихо лунните кристални прашинки светлина. Тя промълви:<br /> - Луната е някак ... тъжна.<br /><br />Но не тъжна искаше да каже. В съзнанието й обидено се облегна думата "самотна". Мислите й продължаваха да се реят над звездите, устните й подреждаха позабравените думи в безсмислени слова, ненужни на никого ... Спореше сама със себе си.<br /><br />В безпочвените си опити да спре времето и да превърне сегашния миг във вечност изпускаше конеца на реалността. Времето не беше съгласно с Нея и продължаваше неумолимо да бяга от нежната и ръка.<br /><br />...<br /><br />Бяха стигнали. Тя се върна в настоящето. Леко плъзна погледа си към прозореца на тъмната си стая. Той нежно я придърпа към себе си и я прегърна. Изненадана, Тя се сгуши в обятията му и тихо се размечта именно този миг да се превърне във Вечност.<br /><br />Напук на всички нейни илюзии Реалността напомни за себе си с лек полъх на хладния вятър. Вятъра на раздялата. Трябваше да тръгва. Той я пусна, а Тя се запъти към студената стая, в чийто прозорец се взираше невиждащо досега ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8478284096324712705?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-29298530688215484972010-03-10T12:45:00.000-08:002010-03-10T13:35:02.665-08:00Времето навън беше в унисон със случващото се в душата й. Малките снежинки се забиваха остро в косата и очите на хората, залепваха се за мръсното стъкло на автобуса ... сякаш искаха да прободат малката й гореща душа със студените си игли.<br /><br />Мокрият асфалт тихо попиваше сребристите облачета дим, нежно изпращани от ауспусите на чакащите автомобили ... но мислите й се занимаваха с друго ... това, което й беше казал, я фрапира ... Никога не бе вярвала, че на някой толкова добър човек може да му се случат толкова много злини ... една кристална сълзичка се търкулна по бузата й и се насочи към сребърната верижка ... последвана от втора, трета ... Хората я гледаха странно, съжалително ...<br /><br />Пясъчните й замъци се размиха след поредната солена вълна ... надяваше се на по-добро ... но кога щеше да дойде то ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-2929853068821548497?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-86615206195372793392010-03-10T12:24:00.000-08:002010-03-10T12:40:48.041-08:00Поредната тъмна, някакси меланхолична нощ. Сивите капчици барабаняха по прозореца й. Някъде над мастиленосиньото небе, полузакрито от сърдитите облаци, тихо примигваха няколкото звездици. Но те натрапваха светлината си ... беше някакси досадно.<br /><br />Чувството, че някой я наблюдаваше не я напускаше. Но не бяха нахалните звездици, едва проблясващи в мрачната й стая ... нечии черни очи следяха всяко едно нейно движение ... всяка изписана буква се четеше. А не трябваше ... Това беше тайна ... нейната тайна. Побиха я тръпки, но не спря да пише. Чуждите очи продължаваха да я изследват, да попиват всяко примигване и потръпване на крехкото и тяло ... Притежателят им бавно се прокрадна зад нея ... искаше само да я погледа още малко .. да вдъхне за последно аромата на парфюма й ... може би и да докосне нежно спускащите по гърба й букли ...<br /><br />Но тя не виждаше. Усещаше присъствието му, а именно то едновременно я караше да е спокойна и уплашена до смърт ... Затвори тетрадката, прибра я грижливо и заключи чекмеджето. Прибра малкото сребърно ключе до сърцето си, усмихна се плахо и излезе от стаята. Черните очи за последен път зърнаха бледата й кожа, леко осветена от нахалните звездички. Клепачите му натежаха, остави една тежка въздишка в средата на стаята, затвори очите си за миг и изчезна ...<br /><br />А в празната стая остана само въздишката, единственото искрено нещо ....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8661520619537279339?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-42574505385349274172010-01-22T11:08:00.000-08:002010-01-22T12:09:01.407-08:00Съществувайки ... живеейки, може би. Снежинките бавно затрупват последната надежда за промяна. Дори думите ме отбягват. Търся ги, не ги намирам, но чувам как ехидно се смеят зад гърба ми ... А този смях е злокобен ... настръхвам, вбесявам се и, заслепена от собствената си глупост, започвам да се блъскам в стените на сивата стая. Някакси отдалечена, изолирана ...<br /><br />И мисля ... а може би само гледам как снежинките се надпреварват по пътя си към заледената пътека на съзнанието ми?! Времето не ме чака, неумолимо стрелките му бягат напред. Смеейки се все по-високо, думите бавно ме обграждат. Приближавайки се все повече и повече аз все повече се свличам на студения сив и прашен под. Унищожавайки бавно всичко цветно, задушавайки искрицата, желаеща живота, те смазват и малкото останало достойнство.<br /><br />Отнасяйки малко парченце от мен със себе си думите се пръснаха по необятната земя ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-4257450538534927417?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-88192288056062475952010-01-09T16:59:00.000-08:002010-01-09T17:21:02.518-08:00Нощните стихове седят безмълвни в очакване на влака на мечтите. Някъде в далечината се нанасят последните щрихи. Следвайки контура на молива неизвестния ентусиаст превръща черно-бялото, преплитащо се във вените му, в цветна феерия. Достигайки недостижимото той го изтрива просто ей така ... и започва наново.<br /><br />Бурният скандал между вятъра и дъждовните капки не стихва. Мастиленосинята им любов унищожава всичко, до което се докоснат. Споделяйки всичко с някак тъжната луна отново се успокояват. И никой не знае. Всички спят .. само изгубената сребърна гривна разбра ...<br /><br />Постоянен хаос, объркващ време, пространство, мисли и чувства. Търсещи покой, стиховете безшумно отпътуват към морските вълни, които с нетърпение да ги разпръснат сред нищо неподозиращите хора.<br /><br />Търсещите покой в мрака припряно се прибират, за да отстъпят място на настоятелното утро ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8819228805606247595?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-5864419842298499502009-12-17T07:10:00.000-08:002009-12-17T07:39:29.925-08:00На никой не му пука. Как искате прогрес без да полагате усилия?! Как ще се изградите като личности като с всеки изминал ден разрушавате основите?!<br /><br />Животът ни зависи от хората в стаята. Той е низ от стаи, а във всяка една сме с различни хора. Тези различни хора определят хода на нашия живот ... Колкото по-сами оставаме толкова по-голям контрол имаме над живота си. Лъжем се, това е заблуда. Всичко е театър. Как ще си изиграем ролята зависи от това дали сме готови да излезем на сцената. Сами забиваме гвоздеите на заблудата в очите и съзнанията си ... но няма кой да ги извади от там.<br /><br />Всички сме еднакви. Еднакво заблудени, еднакво живи и еднакво стремящи се към реализация. Мозъците на повечето ни са еднакво закърнели. Не виждам лица, а маски. В очите има само банкноти и огън.<br /><br />Мислим, че можем. Нищо не знаем. Главите ни са празни, както и душите ни. Мислим ли изобщо?! А има ли смисъл?! Пука ли му на някой?!<br /><br />Не знаем какво искаме, нито какво ни трябва. Като започнем да виждаме думите, не само да ги четем, тогава ще знаем наистина ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-586441984229849950?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-19430211212460859292009-12-04T11:52:00.000-08:002009-12-04T12:21:10.784-08:00Хората са сложни личности ... но как една проста (буквално и преносно) личност може да ни промени толкова драстично?!<br /><br />Мислим си, че сме недосегаеми. Не е така. Когато застигне наш познат, близък или приятел осъзнаваме колко малки сме ... колко дребни пионки в чуждата игра на "Не се сърди човече!". И как една стъпка встрани на някой като мен може да се окаже препъни-камъчето за всеки от вас.<br /><br />И ето как чуждата съдба, колкото и далечна от нас ме хвърля в такъв дълбок размисъл в едно от най-шумните по това време кафенета. Празното бръщолевене сякаш ме отдалечава още повече от заобикалящата ме реалност и ме праща в паралелен свят.<br /><br />И се отказваме от досегашните си пороци и лошотии заради самите себе си ... или поне така си мислим. След 3 седмици всичко е забравено. Залъгваме се за да задоволим собствените си капризи.<br /><br />Всичко е просто. Или си, или не си, Средно положение, колкото и да ви се иска - няма!<br /><br />Нека умра в мъка. Не ме интересува. Нека света гори, не ме интересува. Искам само ако гори, Аз да го запаля ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1943021121246085929?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-12193159828002912042009-11-25T09:56:00.000-08:002009-11-25T10:47:20.675-08:00Знам, че си най-яката мацка в цялото даскало.<br />Знам, че ти си най-умната от всички.<br />Знам, че всички момчета тичат след теб.<br />Знам, че си много мъдра.<br />Знам, че си преживяла много.<br />Знам, че си лошо момиче.<br />Знам, че всички искат да са като теб.<br />Знам, че ти си най-честния човек.<br />Знам, че не си надута.<br />Знам, че можеш всичко.<br />Знам, че се обличаш най-добре от всички.<br />Знам, че си велика.<br />Знам, че си неповторима.<br /><br />Не знаеш, как изглеждаш отстрани.<br />Не знаеш, че всички ти се смеят в очите.<br />Не знаеш колко много хора те мразят.<br />Не знаеш колко много глупости изговаряш в минута ...<br />...не знаеш и как се чувстват хората, които неволно са станали твои слушатели.<br />Не знаеш как да изразиш собствените си мисли.<br />Не знаеш как да накараш някой да млъкне.<br />Не знаеш какво и как да правиш.<br />Не знаеш защо живееш.<br />Не знаеш накъде вървиш.<br />Не знаеш колко си жалка в очите на хората, които те заобикалят.<br />Не знаеш какво е да не копираш някой.<br />Не знаеш какво е да избираш сама.<br />Не знаеш как да погледнеш от другата страна на нещата.<br /><br />Не ме познаваш. Аз не познавам теб. Мислиш си, че се имам за нещо по-голямо от колкото съм? Не мисля, не знам, но определено съм Нещо, в сравнение с теб. ;) Не исках да го правя ... ти ме принуди. Поздравявам те, Анелия. ;) Успех, ще ти е нужен ;)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1219315982800291204?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-23417747477988248332009-11-23T07:01:00.000-08:002009-11-23T07:19:00.679-08:00Седя си аз в нета както всеки делничен следобед, вдъхвам от богатия аромат, който се носи от близкостоящата чаша кафе ... и се преизпълних със спомени. Вихрушката от цветове в съзнанието ми ме погълна за миг, затворих очи ... това си беше моят миг. Взех си това, което ми дължи този ден. А вие взехте ли си го?<br /><br />Поглеждам навън и небето ми издава чуждите тайни и мечти. Живеейки за себе си или за другите, няма значение, важното е да се върви напред. Седнеш ли по средата на пътя искаш- не искаш, ще те прегазят. И няма да те попитат дали си си взел дължимото от този ден, дали си се докоснал до частица от себе си, от истинската си същност ...<br /><br />Не, няма да ви казвам какво да правите, няма да ви давам изцедени от дълбините на плиткото ми съзнание и самосъзнание съвети. Не съм нито съдник, нито някакъв messiah, който да слушате ... всъщност вие си решавате дали ще ме слушате, аз само ви поднасям някаква информация наготово. : ))<br /><br />Вземете си своята чаша кафе и бъдете свободни за един миг. Вие решавате ... (( :<br /><br />Поздрави за METHAPHORCE, в частност за Gruka, както и за Диди, Габи и Иво. : ))<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-2341774747798824833?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-7332353227699584472009-11-16T10:16:00.000-08:002009-11-16T10:31:13.751-08:00Седя и гледам, гледам и седя ... тъжно ми е. Нищо не помага. Приятелска прегръдка ... но не е същото. Не е както преди. Солената пътечка бавно си проправя път към ъгълчето на устата ми ... тъжно ми е, а допреди малко бях весела.<br /><br />Много грешки ... непоправими грешки ... гнусен мирис на вина ... Не мога да опиша. Седя и мисля ...<br /><br />Няма истински приятели. Няма никакви приятели. Има само добри познати ... и много двулични използвачи, които манипулират. И това им харесва. Първи тонове от поредната тъжна песен ... историята е различна, но краят е един и същ. Всички искаме да докоснем небето ... невъзможно. Само мечтите ни могат това ... но всичко зависи от нас. Ако не вървиш нанякъде се губиш още повече. Лощ късмет, карма, съдба. Наречи го както искаш.<br /><br />Не ми пука. Искам си свободата обратно. Омръзна ми да съм затворничка на собственото си тяло. Искам си спокойствието от детските години обратно. Искам да ми се обръща и на мен капка внимание. Не ми пука дали това достига до вашите съзнания или не. Просто искам.<br /><br />Не давам нищо. Никой нищо не заслужава. Аз още по-малко. Но така съм се вкопчила в това, което нямам, че не зачитам малкото, което ми е останало. А по-добре ли е да имаш нищо? Каква е разликата между пълната и празната чаша? И защо идиотите разсъждават върху водата?!<br /><br />Живота не ми харесва. Но нямам право да го прекратя. Убеждават ме че съм свободна и че ще съм щастлива в бъдеще. Всички това обещават. А как да съм щастлива когато не ми давате това, от което имам нужда? Защо нямам право да решавам сама за себе си?<br /><br />Всички сме роби. Така ще е завинаги. Сами решаваме, или поне така си мислим, как да си изживеем робството.<br /><br />Болката ... само тя ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-733235322769958447?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-78990122055886152872009-05-20T12:33:00.001-07:002009-05-20T13:01:56.747-07:00Тъмната стая е пропита с тъга ... печал. Чувам бавния ритъм на сърцето си и настръхвам. Отворената врата на терасата е сякаш единствения ми изход от безизходицата. Излизам навън.<br /><br />Свежият полъх ме накара да се облека. Суичърът, попил всичките ми сълзи, ме прегърна нежно.<br /><br />Чувствата изливат се единствено на листа, доверието в околните изчезнало е. Родителите се интересуват само от оценките, приятелите лъжат ме, сестра ми пак далече е ... опората я няма, вярвам само в себе си. Мъча се да вървя напред, а всъщност влача се. Губя идентичност, остават само мислите ми ... тънките сребристи нишки израз на малкото останало от мен.<br /><br />Дните са еднакви, скучни и сиви. Борбата не е лека, изтощавам се. А колко още трябва да видя ...<br /><br />Мога да прекратя това. А не искам. Нещо кара ме да продължавам. Дано разбираш, защото аз не мога. Хаотично мятат се мислите ми, нахвърлям думите върху листа ... повечето от тях празни или лишени от смисъл ...<br /><br />Чувствам се празна отвътре ... неподготвена за утрешния ден ... ами ако няма утре, а днес се повтори?<br /><br />Чувствам се ужасно. Разберете. Точка.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-7899012205588615287?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-18529329971062041162009-05-18T01:41:00.000-07:002009-05-18T01:53:47.265-07:00Прекалено много събития за прекалено малко време. Много хора, променени от собствените си идеи и идеали, хора без цел в живота и глупави хора. Единици са тези, които влагат мисъл и усилия в нещо.<br /><br />Замисли се. И започни да го правиш по-често. За твое добро е. Съзнанието ми все още е будно, но мислите текат вече по-мудно. Но аз ще се оправя, докато твоите мечти ще си останат там в градинката с потрошените пейки, където козиш в момента. Наркоман мръсен, мислиш се за недосегаем, а мозъка ти е закърнял. Съзнанието ти недосегаемо е станало спрямо моите мисли. Знеш, че си долу, но не смееш да го признаеш шред себе си. Не можеш да го изречеш на глас. Болезнено е. Няма да издържиш. За теб е по-добре да умреш от свръхдоза, отколкото да погледнеш съдбата си в очите.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1852932997106204116?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-53553103124080809042009-04-21T11:22:00.000-07:002009-04-21T11:42:37.470-07:00"Моят живот с мойта песен е изпята!"<br /><br />Да бе, така казват KingSize ... пеейки за любовта ... последната е гадна кучка ... не знае кфо иска от себе си и от нас, но все пак го иска ...<br /><br />И какво всъщност е любовта?! Чувство, болест, задължение ... ?! И защо има различна любов? Защо толкова хора ги е страх или са имунизирани срещу тая гадна кучка?<br /><br />Моята най-голяма любов съм разделила между музиката и писането. Не говоря за хора, те се променят. Ставаше дума за писането ... но не на текстове - тва не го умея. Говоря ви за играта с думичките ... не "Скрабъл" бе ... обичам аз да си играя с думите, както детето си играе с мечтите си .. обичам да придавам различна форма на мислите си ... или да ги оставям безформени ... обичам да рисувам различни картини в главата си и след това да ги описвам .. обичам да гледам нещата от друг ъгъл ... обичам и да придавам различен смисъл на думите ... обичам да пиша двусмислици и да ви карам да се замислите ...<br /><br />Обичам да си слагам качулка и слушалките в ушите, а след това да изразявам мислите си свободно .. и всичко това да се случва в малките часове на нощта ... на терасата на апартамента в крайния квартал ...<br /><br />Защо темите, за които пиша, са толкова еднообразни? Защо мислите ми се въртят в омагьосан кръг? Сякаш тъпча на едно място ... и защо всяка нощ солените капки извират от кафявите ми очи заради самата мен? Защо днес приемам спокойно неща, които довчера съм отричала?<br /><br />Дано скоро дойде деня, в който чичкото отгоре ще слезе при мен и ще ми даде отговори на всичките ми въпроси.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-5355310312408080904?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-56519449269186541952009-04-21T11:13:00.000-07:002009-04-21T11:22:15.485-07:00Светът е една изтъркана грамофонна плоча ... не спира да се върти, а иглата се забива все по-дълбоко.<br /><br />Двусмислица. Не знам кой за кфо си мисли, ама аз говорех за наркоманията. Хероинозирани ходещи трупове, тук- таме някоя инфекция ... живот на улицата ... дилъри .. на захарен памук и мокри кърпички ... битови алкохолици ... чернобили ... бели негри ... много схеми и малко мисловна дейност ...<br /><br />Underground-а на София .. допълни с двама негри, един нацист и няколко милиона чалгари и получаваш обстановката в половин България.<br /><br />Харесва ли ти? На мен не. Ама не мога да го променя.<br />Нагаждам се. Като хамелеон ... никой не ме пита ... нещата просто се случват.<br /><br />Представи си желирано мече на пиедестал. Да, все още съм добре с мозъка. Наистина си го представи ...<br /><br />Човече, жалък си. Щом правиш това, което ти казвам ... Ако напиша "Гръмни се!" ще го направиш, нали? Сега си мислиш "НЕ! Абсурд ..". Аз пък ти казвам, че ще го направиш ... зависи как ти поднеса информацията ...<br /><br />Наричайте нещата с истинските им имена. И не си мислете, че от крушки в обществена тоалетна ще се превърнете в настолната лампа на президента ...<br /><br />Мисли първо за другите, а после за себе си!!!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-5651944926918654195?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-31843500978894727552009-04-10T11:04:00.001-07:002009-04-10T11:04:38.262-07:00С две думи само бенгала бенг Бисолини.<br />Две лица стояха зад KingSize 7 години.<br />И пак имам кфо да кажа, има думи неказани.<br />Още няколкостотин легенди недоразказани..<br />Много семпли запазени,<br />много МС-та смазани.<br />Много смешни мутренца има недоразмазани..<br />Кой ги запази шаблончета некадърни?<br />Аз ли плюя по вас или светът ви мрази?<br />Или съм просто разстроен, че на върха ме няма.<br />От тфа къде съм някакси просто не става драма.<br />Не съм аз този дето плака за неуспеха.<br />Не съм и този от който можеш да чакаш утеха.<br />Дали късмета гръб обърна ли или аз на него?<br />Дали срамът е жалък или шибаното его?<br />Опасен е, известен е или отвсякъде ясен е?<br />Живота кфо ше кажеш брутален или прекрасен е?<br />За пътя какво - тесен или чудесен е?<br />Съдба като на филм или като на песен е?<br /><br />Няма как да знам какво е за вълка гората.<br />Не мога и за рибата да знам кфо е водата.<br />Не знам и за облаците кфо са небесата.<br />И слънцето не знам как гледа на луната.<br />Вратата може ли да съществува без стената?<br />Или да падат нагоре през есента листата?<br />Щеше ли да има светлина без тъмнината?<br />Как да има дума мир без думата войната?<br />Не си ли се питал дали живота не е просто заблуда?<br />Не си ли си мислил, че точно нормалната всъщност е луда?<br />Съня и реалност често ли попадат под една страна?<br />Сънувал реалност и сънувал в реалността?<br />И ден след ден борбата е да е щастлив живота.<br />Дали пък най-добрата всъщност не е грешната нота???<br />И кфо че жив съм и кфо ако не бях се раждал?<br />Нероден живял, умрял 50 пъти прераждал се.<br />Дали не мога щото просто не вярвам, че мога.<br />Или проблема е в тфа, че не искам, а не че не мога.<br />Наркомана вижда розов момент в думата дрога.<br />Сега разбра ли - вложиш ли всичко - губиш облога.<br />Самия израз "Абсолютно щастие" носи тревога.<br />Това, че срещу теб е най-добрия не значи не мога.<br />Колко гледни точки има всяко от нещата?<br />И въпреки че знаем, пак избираме само едната.<br />Какво ако изгубя 100 пъти под ред играта,<br />и кфо ако хиляди пъти спечеля войната?<br />Какво ако за 2 стотинки си продам душата?<br />И как няма ако това е цената за свободата?<br />Дали съм мразил някога<br />дали обичал съм,<br />или лъжи твърдял съм и истината отричал съм?<br />За някъв запис чух разнасял си го с месеци.<br />Оценката на хората си чакал за себе си.<br />И кфо помисли като ти казаха рапър бесен си?<br />Дори не разбра иронията в човека песен си.<br />Дали със мене, пред мене или зад мене си<br />Поне 1 трак създай, да напълниш себе си.<br />Като съвет го приемай, не като упреци.<br />Имам нужда понякога сам да се питам "Луд ли си?".<br />Да питам аз ли съм, друг ли съм, пас ли съм?<br />Кажи ми прав ли съм, враг ли съм, брат ли съм?<br />Дори ако греша, кажи ми, психопат ли съм?<br />Какво ако дори и шах да съм и мат да съм?<br />Да питам аз ли съм, друг ли съм, пас ли съм?<br />Кажи ми прав ли съм, враг ли съм, брат ли съм?<br />Дори ако греша, кажи ми, психопат ли съм?<br />Какво ако дори и шах да съм и мат да съм?<br />Не се старая да бъда полезен на обществото щото<br />едва ли за мене му пука на някой от обществото.<br />Не бях смятал мнение да давам за вас приятел.<br />Кой какво правил, дали е предател или създател.<br />Кфо съм искал, до стената никой не съм притискал.<br />Най-доброто човек е създал когато наистина е искал..<br />И щом застана от грешната страна ела кажи ми "Предателл долен"<br />ако сложа цена на моите рими.<br />Сложи ме 5ти,10ти,15ти, най-отзад.<br />За мене музиката си е музика бе брат!<br />Да го духа парата няма цена творбата.<br />Следвах душата и истината открих във свободата..<br />Дали за KingSize 2008-ма не бе последна зима?<br />Не знам, но знам, че мога да съм двама и да съм трима<br />Няма "Не мога", има неща които не искам да правя.<br />С най-чудесната да бъда и после да я забравя.<br />Имах нужда няколко неща на глас да кажа.<br />Да ги кажа и по музиката налко да се мажа ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-3184350097889472755?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-73714745229813887092009-04-08T11:09:00.000-07:002009-04-08T11:16:22.642-07:00Широко отворени очи ... зеницата прилича на миниятюрна прашинка, случайно попаднала в средата на чаша с кафе.<br /><br />И толкова много думи, които изричаме само наум ... "Извинявай!" , "Благодаря!" , "Прости ми!" ... и още милиони думи ...<br /><br />Всички те се изписват със ситни буквички в нашите очи ...<br />Очите са прозорец за душата към околния свят, както и прозорец за околния свят към душата ти.<br /><br />Защо когато някой ме лъже аз разбирам? Усещам гадната смрад на вината ... влажните длани, които нервно присвива ... тихия говор .. и поглед, усилено изучаващ връзките на обувките.<br /><br />Кого заблуждаваме? Самите себе си. А най-лошото е да се самопреебаваш.<br /><br />Think about that!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-7371474522981388709?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-58259402446399221742009-04-08T10:49:00.000-07:002009-04-08T11:07:06.622-07:00Стоях сама в полутъмната стая. Навън дъждът тихо галеше младите листа на дърветата. Пред мен стоеше белият лист и отворената врата на терасата.<br /><br />Не се стърпях и излязох ...<br /><br />Трябваше да си облека нещо ... а може би имах нужда да облека нещо чуждо ...?!<br /><br />Заобиколена от панелени блокове стоях и зъзнех на балкона.<br /><br />Димът от догарящата цигара на съседа образуваше леки ефирни облачета дим, които се топяха безшумно в тъмнината. Белият лист пред мен бързо се запълваше от ситните букви, които изписвах.<br /><br />Продължаваше да вали. Тихото ромолене на дъжда ми действаше успокояващо. Наоколо цареше бетонно спокойствие.<br /><br />За първи път усетих, че мястото ми е точно там, където съм в момента. Виждах хармонията около себе си, слушах тишината и усещах натрапчивия вкус на вятъра ... Звездите ми намигаха, а ситните капчици дъжд нежно галеха лицето ми.<br /><br />Спокойствие. Вътрешен мир.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-5825940244639922174?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-88660745941338690462009-03-31T12:34:00.000-07:002009-03-31T12:44:46.300-07:00Самота. Сълзи. Утехата си е отишла. В средата на полуосветената стая седеше момиче. От очите и капеха малки капки солена вода. Тя беше сама. В материално отношение нищо не й липсваше. Имаше и майка и баща, но те никога не са показвали любовта си. Имаше и по-голяме сестра, която само я използваше. Имаше и много приятели, но това не я правеше напълно щастлива. Тя искаше някой, с който да сподели тези неща. Но този някой все не идваше. При тази мисъл се появи малка дупчица в доброто и сърце.<br /> Дупчицата се уголемяваше, докато не зейна една огромна яма в душата й. Момичето се чустваше изгубено. Сякаш седеше на парче лед, което я отдалечаваше от всичко останало.<br />Студа, който я обгръщаше замрази сърцето й. Вече не я интересуваше материалното. Приятелите й започнаха един по един да си отиват. Родителите й даже не забелязваха, че тя се е променила толкова.<br /><br />Тя остана съвсем сама.<br /><br />Момичето порастна. Превърна се в жена. Красива, но безсърдечна. Живееше сама.<br />Един ден докато обикаляше в търсене на поредния глупак, който да омотае и нарани, тя видя двама влюбени с малкото им момиченце. Спомни си всичките добри и повече лоши моменти, които е изживяла.<br /><br />Изведнъж падна. Тялото й описа плавна дъга и се строполи на земята. Чу се звук от чупещо се стъкло, а на земята остана само локва вода.<br /><br />Сърцето й се бе пръснало от болка.<br /><br />След ледената принцеса останаха дузина мъже с разбити сърца и мечти, локвичка вода и един златен пръстен.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8866074594133869046?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-16634919276484848462009-03-31T12:30:00.000-07:002009-03-31T12:34:02.324-07:00Хората разбират нещата по различен начин. Отношенията ни един към друг се променят постоянно.<br /><br />Усмивката. Тя отваря и най-тежките и заключени врати. А какво е усмивката-показване на зъбите ...<br />А защо когато едно куче си покаже зъбите умираме от страх??<br /><br />Къде отидоха старите времена, когато всички млади поздравяваха с усмивка и уважение по-възрастните от тях? Къде отиде уважението към белите им коси?<br /><br />Отношения.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1663491927648484846?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-26144361558920133872009-03-31T12:14:00.001-07:002009-03-31T12:29:19.640-07:00Седя си в леглото и си мисля. Всички много говорим, задаваме адски много въпроси, а така и не намираме отговорите. Примиряваме се със случващото ни се и потъваме като подводници под тежестта на грижите. Нека задам и аз няколко въпроса, чиито отговори се надявам да намеря скоро.<br /><br />"Защо не е както във книгите, нали във тях се крие успеха?" Да, кога сте чели книга с кофти край? В коя книга злото побеждава доброто? Всекидневно злото надделява ... и кой или какво определя кое е добро и кое лошо? Как да разбера кой човек е лош и кой добър? Всеки преди да стане добър има минимум една лоша постъпка в миналото си. Как да ги разграничавам по дяволите??<br /><br />Въпрос, водещ до други въпроси. Нито един намерен отговор.<br /><br />"Защо няма утеха?" Мда, този въпрос ме тормози от 12годишна. Не съм чак такъв оптимист че да витая постоянно в облаците и да си мисля "Всяко зло за добро". Пак стигам до въпроса за доброто и лошото. И как разбирате кой може да ви утеши? Утеха няма, трябва да страдаш. "Цигарите ме утешават,алкохола ми помага.. еди-кой си ще ми даде адекватен съвет..." ти представяш ли си?? Пълните глуопсти брат! Цигарите ти ебават дроба, алкохола те влече яко надолу. Колкото до "еди-кой си" - не мислиш ли че е крайно време да го оставиш на мира?? Какво ще кажеш по тоя въпрос??<br /><br />Още въпроси, никакъв отговор.<br /><br />"Защо когато нещо си отива ти се опитваш да го спреш и ако не можеш от болка искаш да умреш?"<br /><br />Да бе, и аз тфа питам. Приключваш връзка - за кфо ревеш бе? Нали го обичаш - пусни го на свобода, щом му е по-добре. Отново въпроса за доброто и лошото. Нататък.<br /><br />И какво излиза? Че освен около икономическите интереси a.k.a финикийските знаци a.k.a кинтите света се върти около доброто и лошото, които не могат да бъдат разграничени. Нека дам пример.<br /><br />Човек убива педофил.<br />Добре, оня мазен старец е оставил трайна травма в сърцата и умовете на не-малък брой деца. Приемам това за лошо.<br />От друга страна първия убива нашия досегашен главен герой-педофила. Да, отървал е света от поредното тъпо копеле,спасил е доста деца. Това е добро. Но за да извърши това добро той е отнел човешки живот - е тфа хубаво ли е? Ми не ...<br />Пак стигам до извода че всеки потенциален добър е извършил нещо лошо.<br /><br />И пак не получавам отговори на останалите въпроси ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-2614436155892013387?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-27967402888515256922009-03-31T11:59:00.000-07:002009-03-31T12:13:57.240-07:00Не знам какво си мислят хората, когато се разминем. Но ми е интересно ...<br /><br />защо всички ме зяпат така? Това, че съм по-различна от останалите там кифли,тутманици и другите кофти филмирани типове не ме прави по-малко човек от тях. И аз си имам приятели и врагове, и се радвам, че първите са повече от вторите.<br /><br />Не мога да разбера някои хора. Преди близо месец се запознах с един skin, който не приема друго мнение освен собственото си. На 20 години да мислиш като дечко ... Вярно, и аз не искам да живея в мангалия, а в България, но не мисля че растафарите нещо ми пречат ...<br /><br />Всичко това е цирк. Всичко се върти около икономически интереси. Явно наистина "единствената дума на света са финанси".<br /><br />На кой ли му пука? Другите не ги интересува каква съм, а колко пари печелят от мен. А и защо напоследък всички се загрижиха за западналата ми държавица?? Толкова модерно ли стана?<br /><br />Какво ви прихваща бе хора? Аз знам, че сутрин като стана от кревата и падна в калта ще има поне един човек, който ще седне до мен и ще каже "Пак усрахме работата!"<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-2796740288851525692?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-89355559992400793852009-03-17T02:12:00.000-07:002009-03-17T02:46:54.919-07:00Колко ли хора вече си поеха пътя,<br />колко ли други са на кръстопътя,<br />с колко ли пътищата ни се пресякоха<br />и колко ли не помня от някога.<br />Колко ли хора от мен се отрекоха,<br />колко ли си пътя предрекоха,<br />колко ли на мен се обрекоха,<br />а колко няма да мога да видя повече никога,<br />защото ги има вече само в сърцето ми,<br />но там ще останат завинаги.<br />Колко ли покрай мен са минали.<br />А колко ли хубави спомени има ги<br />и колко много хора познавам, не знам<br />и колко от тях искам да познавам - също не знам.<br />Но знам, че колкото и разсъжденията ни водят до прозренията ни,<br />толкова и размишленията ни водят до мненията ни.<br />Толкова и постиженията ни носят отговорност за съмненията ни.<br /><br />А колко много хора бяха много близки през годините,<br />а колко със милиони литри бяха бирите.<br />А колко много <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_0">скапаняци</span> ме предадоха,<br />а колко от тях го изядоха ... в последствие.<br />А колко мисленето във главата прави бедствие?<br />И колко ли щастливи мигове и приятни случки.<br />Колко ли невинни погледи<br />и колко кални кучки.<br />Колко много лицемерни хора ме подмамиха,<br />колко много други глупави пред всички се посрамиха.<br />А колко ли хора ме подкрепят истински?<br />А колко ли пъти съм постъпвал детински,<br />но пак съм бил прав.<br />Дори и да съм <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_1">грешал</span>, знам, че пак съм бил прав.<br /><br />И колко ли приятели имам,<br />и колко ли приятели имах.<br />Толкова ли ракия изтече?<br />"Копеле аз повече <span class="blsp-spelling-error" id="SPELLING_ERROR_2">нема</span> да пия" рядко се казва вече.<br />Колко ли хора ми <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_3">израснаха</span> пред очите,<br />на колко ли хора им <span class="blsp-spelling-corrected" id="SPELLING_ERROR_4">израснах</span> пред очите.<br />Колко ли приятелства ще си останат вечни,<br />а колко ли приятелства ще си останат препречени<br />Колко разочарования<br />колко старания<br />Толкова послания<br />И толкова невероятни моменти.<br />Толкова любов, толкова късане на ленти.<br />А колко ли усмивки - много!<br />Защото всичко лошо се забравя лесно,<br />а всичко хубаво се помни вечно!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8935555999240079385?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-22515272900623019342009-03-16T13:04:00.000-07:002009-03-16T13:30:13.701-07:00Не мога да разбера защо всичко в тая държава трябва да се купува? Днес сутринта и мен се опитаха да ме купят ... 200лв. ми предложиха, за да си легна с един ... голям шегаджия се оказа ... но това няма значение.<br /><br />Мда, нека напиша и аз няколко реда за състоялия се съвсем скоро конкурс "Мис България" 2009 ...<br /><br />Просто погледнете <a href="http://vbox7.com/play:6ef3f70f">победителката</a> - аз съм без думи ...<br /><br /><ol><li>Конкурентката й е много по хубава, все пак тук първо се гледа красотата.</li><li>Реално погледнато русокоската е дърта силиконена чанта, която обича да си прави реклама.</li><li>Защо ли не отговори на въпроса на "иначе така симпатичния" водещ??</li><li>Ако тази "красавица" представя България на друго място ... ще бъде, меко казано, голяма излагация. </li></ol> Българите сме големи haterz, в случая обаче омразата ми е обоснована нагледно ...<br /><br />Боже, дай ми сили да търпя ... наистина не мога да си представя как тази chick ще опази родната природа, камо ли да направи нещо по-сериозно.<br /><br />"Моите дипломи ... над 100 изпита ... " дрън дрън,на баба ти `фърчилото .. аз пък нямам милиони дипломи, не съм държала хиляди изпити, но поне знам, че не трябва да започвам всяко изречение с "Амии .." или "Ъъъ ...". Знам също, че когато се прави някакво изявление, съобщение или има някаква медийна изява, трябва да говориш точно, кратко и ясно. Не трябва да точиш баници по половин час в обяснение на глупости.<br /><br />Колкото до "иначе така симпатичния" водещ, човека си е прав, по дяволите! Като не иска да говори, за чий `уй е застанала пред камерите?? "Смятам за унизително ... " - отговори и остави човека да тъпче на едно място - а именно на дъното на пропастта.<br /><br />Не можете да ме убедите в друго по тоя въпрос ... :)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-2251527290062301934?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-43965104317283198432009-03-07T11:23:00.000-08:002009-03-07T11:24:05.056-08:00Имало едно време един много жесток крал. Той бил и голяма скръндза. Разпоредил се да се сведе до знанието на всички селяни, че който измисли най- умната и едновременно най- безсмислената поговорка за 3 дни, която краля досега не е чувал ще получи половината кралство и ръката на дъщеря му.(е тфа с кралството е като във всяка приказка ама...) А който не успеел в този срок... жална му майка(демек остава без глава) Млади, стари, бедни и богати се наемали да измислят такава поговорка. Никой не се връщал. Един ден пред краля се явил сина на ковача. Той обаче не се явявал заради наградата, а за да докаже на всички че някой може да запуши устата на тоя дебел тираничен тъпак (един вид бил там за слава). той опитвал с много поговорки- но никоя не била подходяща. На третия ден бащата видял мъката в очите на своя син и му пошушнал нещо на ухото. Блясъка в очите на младежа се върнал. Изгравирал думите на баща си върху една прекрасна златна гривна. Занесъл я на краля. Като видял изсечените в благородния метал думи той закрил лицето си в шепи. Не искал да се разделя с дъщеря си, но трябвало да спази думата си. А какво пишело на гривната? "И това ще мине". Няма нерешим проблем. И все пак времето лекува. Поне така казват старите хора....<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-4396510431728319843?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-83705280515757646682009-03-07T10:57:00.000-08:002009-03-07T11:22:46.237-08:00Приятелство.<br /><br />Не знам, може да съм писала по тая тема, но това ме вълнува и за това ще пиша. Оставете ме поне тука да си изливам душата.<br /><br />Какво е приятелството? Хора с обща цел, интереси, теми на разговор, култура и т.н. Приятел можеш да наречеш човека, за който си сигурен, че няма да те остави на произвола на съдбата (както някои тъпи лекарки, много лична история, която не ви влиза в интереса).<br /><br />Нека разкажа нещо не толкова интересно за вас може би, но нещо, което пряко ме засяга и вълнува. Днес трябваше да се видя с гореспоменати приятели ... пак ми вързаха тенекия ...<br /><br />Какво искат тия хора от мен? Да им тичам по гъзовете когато искат, а когато не им трябвам да ме заебават ... аман от такива приятели ... и все такива ми се лепват ... късметлийка,а? (:<br /><br />И пак стигам до тъпия въпрос ... кога ще се оправите бе хора?<br /><br />И все пак един не много стар човек с професия ковач е казал нещо много мъдро ... "И това ще мине."<br /><br />Aaigh (:<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8370528051575764668?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-90150371939886921682009-02-28T14:09:00.000-08:002009-02-28T14:54:19.836-08:00Защо гледаш в земята когато казвате "Извинявай!"? Защо когато сте ядосани на собствената си тъпотия си го изкарваш на най-близкия си човек? Защо на следващия ден ревеш на рамото на човека, на който си го изкара вчера?<br /><br />Защо не ме гледате в очите? Защо ми говорите зад гърба? Защо сте двулични копелета?<br /><br />Защо ме заливате с ненужна информация? Защо си мислите, че ми пука за вас?<br /><br />Защо сте станали толкова надути? Защо сте останали с впечатлението, че с пари всичко се купува?<br /><br />Защо живеете във филм? Защо не погледнете собствената си съдба в очите (и не й се изплюете между веждите)? Защо сте толкова тъпи?<br /><br />Защо си мислите,че аз съм самоходен отворен портфейл? Защо ми звъните само когато ви трябва помощ?<br /><br />Защо ме задушавате? Защо ме преследвате и не ме оставяте на мира?<br /><br />Кога ще се осъзнаете? Кога ще видите какво предтсвлявате? Кога ще спрете да мрънкате? Кога мислите да спрете да ме заливате с ненужна информация и въобще можете ли да мислите?<br /><br />Кога ще се замислите за вашия мизерен животец? Кога ще ме намразите - преди или след като ви кажа че не ви харесвам? Кога някой ще се изправи с вдигната глава пред мен и ще ме накара да млъкна?<br /><br />Аз ще ви кажа отговорите.<br /><br />На въпросите "Кога?" отговорът е "Никога". На въпросите "Защо?" отговорът е "защото сте прекалено влюбени в себе си".<br /><br />Доволни ли сте сега?<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-9015037193988692168?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-19866785658328115972009-02-26T10:53:00.000-08:002009-02-27T12:45:27.300-08:00"Сега гълтам уиски за да се чуствам добре ... не ми остана сила, но остана ми воля ... не ми подавай ръка, живей с друга нагласа, какво съм аз за теб? Давай, от сърцето ми вземи си аз съм всичко за себе си ..."<br /><br />Все едно аз съм го писала .. добре де, по подобен начин се чуствам. Без частта с уискито .. не пия ... много (: Свикнах доста отдавна да се раздавам на хората, доста често семейството оставаше на последно място. Промених се, осъзнах се. Станах човек, по-добър, по-здравомислещ. И това ми харесва. Свикнах вечер да мисля за постигнатото, недостижимото, границите, които съм си поставила и колкото и да искам не мога да премина ... с една дума започнах да мисля. Ама наистина. Сериозно ... знам как звучи от мен ... но все пак (: Стремя се да мисля, преди да направя нещо. Това не ознаава, че съм станала робот, просто мисля малко и за последствията. Защото дори аз да съм виновна няма аз да го отнеса .. поне докато навърша 18 ще е така ...<br /><br />Чуствам се свободна ... бях забравила какво е. Пък и разбрах, че имам приятели, които биха ме подкрепили във всеки един момент (:<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1986678565832811597?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-13513242094600620452009-02-25T12:48:00.000-08:002009-02-25T13:19:49.660-08:00Няма да забравя този ден. Миналата прекрасна сряда, когато имахме първи час история. Изпитаха момичето на чина зад моя ... или поне се опитаха. Тя си каза че не е учила и й написаха двойката, съответно. След това вдигнаха една от зубърките ... о, чудо! Тя не беше учила! Разрева се и не оцениха знаята й, или по скоро липсата на такива. Защо по дяволите на някои може да им се прощава всичко ...<br /><br />Не мога да разбера нещо - кой измисля тия скапани лафове, които се разпространяват със скорост, по-бърза от тази на светлината .. ? Кой измисли "КиФлА сЪм, И кФо??" ? Ми тъпа си, ето какво. Научи се да пишеш, облечи нещо и тогава ми се отваряй. (: Да бе, знам, че не съм културна, ама не ме интересува особено. Всеки ден чувам псуващи страци, както и първокласници. Как ядат тия хора с тия мръсни усти бе?<br /><br />И кой ми наля мозъка в главата? Невидимия чичко горе, който се рее над главите ни ли? Съмнявам се. На това мойто му се вика интелект. Това, че имам леко изкривена гледна точка е друга тема :D Да, по дяволите, знам, че мозъците ви се гърчат в опити да разберете мислите ми, както и чуствата, които влагам в тия скапани постове. Знам, че някои четат само да се хилят на глуспотите ...<br /><br />И стига сте писали неграмотно. Отворете учебника по български език за четвърти клас и прочетете нещо, ще ви е от полза. Никога не съм учила по български, но за сметка на това съм чела достатъчно книги и съм писала достатъчно съчинения. Българите винаги са били едни от най-добрите в областта си, не излагайте народа сега.<br /><br />От утре ставам нов човек ... надявам се да съм по-голям мислител, отколкото съм сега.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-1351324209460062045?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-46871335676122237762009-02-20T12:43:00.000-08:002009-02-20T13:00:34.643-08:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_qBesVbkA0oA/SZ8ZolP8kaI/AAAAAAAAAAk/0JIz7u3wkp4/s1600-h/Image045.jpg"></a>Днес една приятелка ми серивира досташокираща новина. Написало милото момиче в речника на компютъра си думата "virgin" и какво излязло: the VIRGIN Queen кралица Елизабет I . Не мога да разбера какво общо има "девствен" с Елизабет първа,да не би да е умряла девствена? Вярно, че не е имала деца, но все пак ... имала е няколко неуспешни брака, не може да не е опитала да остави наследник.<br /><br />Този ден ме фрапираха с още една новина: че ям кучета. Това беше една много интересна теза на Gun-а :) Аз просто предупредих една приятелка, която щеше да настъпи едно добре охранено куче, и Gun-а се изцепи че ям песове .... както и да е. Сега като се замисля,отдавна не съм яла хот-дог ... хммм,трябва да поправя тази грешка.<br /><br />Друга фрапираща новина от днес: Гореспонематия Gun реши да ме филмира, като ми каза че еди - кой си искал 8000 деца от мен .... честно казано, не знам дали ще ми стигнат годините да родя едва половината, но няма значение. Естествено,смях се достатъчно дълго, че хората да започнат да ме гледат странно.<br /><br />Следващата новина: много смях падна с напушения ми съученик ... горкия, не знаеше къде се намира ...<br /><br />Айде стига глупости ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-4687133567612223776?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-52789547777861030902009-02-19T09:25:00.000-08:002009-02-19T10:12:19.779-08:00Днес се навършват 136 години от обесването на Васил Левски.<br /><br /><b>Васил Иванов Кунчев</b>, известен като <b>Васил Левски</b> и <b>Апостолът на свободата</b>, е идеолог и организатор на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Българи">българската</a> <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;action=edit&amp;redlink=1" class="new" title="Национална революция (страницата не съществува)">национална революция</a>, основател на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Вътрешна революционна организация" class="mw-redirect">Вътрешната революционна организация</a> (ВРО) и на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Български революционен централен комитет">Българския революционен централен комитет</a> (БРЦК), български национален герой.<br /><h3><span class="mw-headline">Ранни години</span></h3> <p>Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB" title="Стар стил" class="mw-redirect">стар стил</a><sup id="cite_ref-letopis_0-0" class="reference"><a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-letopis-0" title="">[1]</a></sup>) 1837 г. в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Карлово">Карлово</a> в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5" title="Взаимно училище">взаимно училище</a> в Карлово. През <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1851" title="1851">1851</a> г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството.</p> <p>От <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1855" title="1855">1855</a> г. е послушник при вуйчо си Василий, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82" title="Таксидиот">таксидиот</a> на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80" title="Хилендарски манастир">Хилендарския манастир</a> в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Карлово">Карлово</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Стара Загора">Стара Загора</a>. Учи две години в класно училище в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Стара Загора">Стара Загора</a> и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2" title="Найден Геров">Найден Геров</a> през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80" title="Сопотски манастир">Сопотския манастир „Св. Спас“</a> под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BD" title="Йеродякон">йеродякон</a>.</p> <p>По-късно (1861 г.), под влияние на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Георги Сава Раковски" class="mw-redirect">Георги Сава Раковски</a>, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Турски език">турски</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Гръцки език">гръцки</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Арменски език">арменски</a>, които се оказват полезни в революционната му дейност.</p><h3><span class="mw-headline">Революционна дейност в Сърбия и Румъния</span></h3> <p>На 3 март 1862 г. заминава за <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Сърбия">Сърбия</a> и взема участие в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4#.D0.9F.D1.8A.D1.80.D0.B2.D0.B0_.D0.B1.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.BB.D0.B5.D0.B3.D0.B8.D1.8F" title="Български легии в Белград">Първата българска легия</a> на Раковски в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Белград">Белград</a>. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името <i>Левски</i> (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B0&amp;action=edit&amp;redlink=1" class="new" title="Чета (страницата не съществува)">четата</a> на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D1%8C%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0" title="Ильо войвода">дядо Ильо войвода</a>. През 1863 г. заминава за <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Румъния">Румъния</a> и след кратък престой се завръща в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a>. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Войнягово">Войнягово</a>, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Хаджи Димитър">Хаджи Димитър</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0" title="Стефан Караджа">Стефан Караджа</a>. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.</p><p>През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86" title="Знаменосец">знаменосец</a> в четата на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%82_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2" title="Панайот Хитов">Панайот Хитов</a>, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4#.D0.92.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B0_.D0.B1.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.BB.D0.B5.D0.B3.D0.B8.D1.8F" title="Български легии в Белград">Втората българска легия</a> на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той заболява и остава 2 месеца в с. <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B0%D1%80" title="Зайчар">Зайчар</a>. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%B2" title="Иван Касабов">Иван Касабов</a> и дейците на „<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%28%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%29" title="Българско общество (организация)">Българското общество</a>“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.</p> <p><a name=".D0.9E.D1.80.D0.B3.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B7.D0.B8.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D1.80.D0.B5.D0.B2.D0.BE.D0.BB.D1.8E.D1.86.D0.B8.D0.BE.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.BA.D0.BE.D0.BC.D0.B8.D1.82.D0.B5.D1.82.D0.B8" id=".D0.9E.D1.80.D0.B3.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B7.D0.B8.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D1.80.D0.B5.D0.B2.D0.BE.D0.BB.D1.8E.D1.86.D0.B8.D0.BE.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.BA.D0.BE.D0.BC.D0.B8.D1.82.D0.B5.D1.82.D0.B8"></a></p> <h3><span class="mw-headline">Организиране на революционни комитети</span></h3> <p>Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Тракия">Тракия</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Северна България">Северна България</a>. Преминава през <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2" title="Пловдив">Пловдив</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Карлово">Карлово</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82" title="Сопот">Сопот</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D1%8A%D0%BA" title="Казанлък">Казанлък</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD" title="Сливен">Сливен</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Велико Търново">Велико Търново</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87" title="Ловеч">Ловеч</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD" title="Плевен">Плевен</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB" title="Никопол">Никопол</a>. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.</p> <p>След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Привременно правителство">Привременното правителство на Балкана</a>. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%A0%D0%9E" title="ВРО" class="mw-redirect">ВРО</a>). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.</p> <p>След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2" title="Любен Каравелов">Любен Каравелов</a> участва в създаването на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Български революционен централен комитет">Българския революционен централен комитет</a>. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%A0%D0%9E" title="ВРО" class="mw-redirect">ВРО</a>. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A7%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B8&amp;action=edit&amp;redlink=1" class="new" title="Чорбаджии (страницата не съществува)">чорбаджиите</a>. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.</p><p>Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8" title="Димитър Общи">Димитър Общи</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2" title="Ангел Кънчев">Ангел Кънчев</a>. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/29_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB" title="29 април">29 април</a> — <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/4_%D0%BC%D0%B0%D0%B9" title="4 май">4 май</a> <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1872" title="1872">1872</a> г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.</p> <p><a name=".D0.97.D0.B0.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D1.8F.D0.BD.D0.B5_.D0.B8_.D1.81.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82" id=".D0.97.D0.B0.D0.BB.D0.B0.D0.B2.D1.8F.D0.BD.D0.B5_.D0.B8_.D1.81.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82"></a></p> <h3><span class="mw-headline">Залавяне и смърт</span></h3> <p>На <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/22_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="22 септември">22 септември</a> 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BA" title="Арабаконак">Арабаконак</a>. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8E_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2" title="Кръстю Никифоров">Кръстю Никифоров</a>. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Български революционен централен комитет">БРЦК</a> и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Вътрешна революционна организация" class="mw-redirect">ВРО</a> от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/27_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="27 декември">27 декември</a> <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1872" title="1872">1872</a> г. бива заловен от турската полиция до <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5" title="Къкринско ханче">Къкринското ханче</a> (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B5&amp;action=edit&amp;redlink=1" class="new" title="Тескере (страницата не съществува)">тескере</a> за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.</p> <p>Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2" title="Марин Поплуканов">Марин Поплуканов</a> (председателя на комитета). През 1925 историкът <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2&amp;action=edit&amp;redlink=1" class="new" title="Димитър Страшимиров (страницата не съществува)">Димитър Страшимиров</a> публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.</p> <p>Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.<sup id="cite_ref-1" class="reference"><a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#cite_note-1" title="">[2]</a></sup>До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.</p> <p>Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основите на правата на християните според <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%8E%D0%BD" title="Хатихумаюн">Хатихумаюна</a>, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Османска империя">Империята</a>. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2&amp;action=edit&amp;redlink=1" class="new" title="Мано Стоянов (страницата не съществува)">Мано Стоянов</a> и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/21_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="21 януари">21 януари</a> <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1873" title="1873">1873</a> г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.</p><p>На <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/18_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="18 февруари">18 февруари</a>(<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/6_%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="6 февруари">6 февруари</a> по <i><a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB" title="Стар стил" class="mw-redirect">стар стил</a></i>) <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1873" title="1873">1873</a> г. присъдата е изпълнена в околностите на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="София">София</a>. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.</p> <p>През <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1956" title="1956">1956</a> г. при археологически разкопки в църквата „<a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Света Петка Самарджийска">Света Петка Самарджийска</a>“ в центъра на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="София">София</a> е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%90%D0%9D" title="БАН" class="mw-redirect">БАН</a> взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.</p> <p><a name=".D0.98.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D0.B0.2C_.D0.BF.D1.81.D0.B5.D0.B2.D0.B4.D0.BE.D0.BD.D0.B8.D0.BC.D0.B8_.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D0.B7.D0.B2.D0.B8.D1.89.D0.B0" id=".D0.98.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D0.B0.2C_.D0.BF.D1.81.D0.B5.D0.B2.D0.B4.D0.BE.D0.BD.D0.B8.D0.BC.D0.B8_.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D0.B7.D0.B2.D0.B8.D1.89.D0.B0"></a></p> <h2><span class="mw-headline">Имена, псевдоними и прозвища</span></h2> <p>В историческите извори и историографията личността на Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, фалшиви имена за тескерета и документи, които е ползвал.</p> <p>След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза <i>Апостола на свободата</i> или само <i>Апостола</i>, за което особена заслуга има <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2" title="Иван Вазов">Иван Вазов</a>.</p><h2><span class="mw-headline">Отношението към Левски днес</span></h2> <p>В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%E2%80%9C_%28%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%29" title="Музей „Васил Левски“ (Ловеч)">Музеят „Васил Левски“ в Ловеч</a>, <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5" title="Къкринско ханче">Къкринското ханче</a> и <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%28%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%29&amp;action=edit&amp;redlink=1" class="new" title="Музей Васил Левски (Карлово) (страницата не съществува)">Националният музей "Васил Левски" в Карлово</a>. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80" title="Троянски манастир">Троянския манастир</a>.</p> <p>В момента <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82" title="Портрет">портрети</a> на Левски са поставени в кабинетите на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Президент на Република България" class="mw-redirect">президента</a> и премиера на България, а и на много други политици. Портрет на Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_III" title="Борис III">Борис III</a> и на <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2" title="Тодор Живков">Тодор Живков</a>.</p> <p>Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%9D%D0%A2" title="БНТ" class="mw-redirect">Националната телевизия</a>. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.</p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-5278954777786103090?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-69895120815108578552009-02-18T12:24:00.000-08:002009-02-18T12:35:46.690-08:00Защо съм заобиколена от тъпаци? Защо всички се надуват? Защо трябва да се трудя за всичко? Защо? Защо? Защо?<br /><br />Кога нещата ще започнат да се случват от самосебе си? Кога ще си почина от простотията на хората? Кога ще спра да повтарям грешките си?<br /><br />Колко още трябва да чакам? Колко пъти ще сбъркам пътя? Колко време ще слушам безвкусни мелодии с прекалено смислени текстове?<br /><br />Къде има пълно щастие? Къде ще намеря това, което търся? Къде ще свърши моя път..?<br /><br />Кой ще ми помогне? Кой ще ме подкрепя? Кой ще ме пречупи?<br /><br />Как ще се справя с всичко? Как ще успея да се запазя? Как ще се променя?<br /><br />Ако някой ми даде отговор на всичките тези въпроси ще го боготворя вечно.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-6989512081510857855?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-2153642776085288042009-02-16T09:59:00.000-08:002009-02-16T10:06:10.473-08:00Днес осъзнах, че съм в криза. Както си пътувахме с отрепката в любимия на поколения овчакупелци 102 той сподели с мен че е изпаднал във финансово-сексуална криза. Отворил си протмонето и вътре - курец бате (: Трябваха ми точно три секунди за да осъзная че съм в същото положение ... а това не е добре .. ще видим,ще се оправя.<br /><br />Иначе целия ден си мислех кой е накарал Моисей да се прави на герой, какво е подтикнало Каин да постъпи така с Авел ... или може би беше обратното .... не знам. Ама тоя час по литература беше най - скучния в целия ми живот.<br /><br />Който има идея как да прекарвам часовете по-пълноценно може да я сподели с мен под формата на коментар (: Благодаря предварително (:<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-215364277608528804?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-81906140029495479302009-02-15T10:29:00.001-08:002009-02-15T10:47:46.530-08:00Всичките сте чекмеджета ... да, така е. Кой ще ми противоречи? Може би само тези от вас, които са еволюирали в нощни шкафове. Обаче те какво ще ми кажат ... интересно. <br /><br />И защо всички си мислите че сте лоши гангстери или могъщи рапери? Коя от малкото ви останали мозъчни клетки се обърка до такава степен, че разбута останалите и им втълпи тази безумна идея че сте лоши гангстери и /или могъщи рапери .. ? Кой по дяволите ви излъга въобще че можете да нижете рими? И какво като сте загащили боядисания воден пистолет на малкия си брат? Разхождате се из улиците на моя квартал и ми се гъзарите ... вие сте големи смешки. Нанесъл се преди 2 дни в квартала и ми говори на въпреки. Чакай, стой, спри се малко, дръж си коня вързан бе! Не се дръж все едно си у вас! И не си и помисляй да ми повишаваш тон! И като ми размахаш воден пистолет да не би да мислиш че ще ме уплашиш? Въшка мизерна, ходи си ръфай чорапа и не ме занимавай с личните си проблеми! Знам, че след време ще дойдеш да ми пищиш на главата, че някой иска да те бие ... така че по-добре си седи тихо и кротко на гъза (:<br /><br />Нека сега да ви разкажа за недостижимите рапери ... всички те бръмчат из кварталите си, стъпват тежко, обличат се "яко", държат си микрофони от преди два века пред устите и си мислят че са на върха ... хванали са дядо Боже за шлифера ... (: Затова и някой като ги дис-не дават лудите пари някой да им пише лириките за да "си върнат", че даже и "да размажат боклука,дръзнал да им каже нещо" :D:D:D Пък като кажеш на шегаджията че не му харесваш парцалите вече става опасно ... звъни се на мама и тате ... ужас,страшно е :D:D:D<br /><br />Общо мнение: както казах и в началото: всички сте чекмеджета (:<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-8190614002949547930?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-70707577985355428192009-02-15T09:46:00.000-08:002009-02-15T10:27:11.962-08:00Някой може ли да ми обясни кой направи родителите толкова лоши хора? Специално моите са големи манияци на тема чистота ... ма ако не беше моята свинщина кфо щяха да правят по цял ден? По дяволите, кой ги научи да вървят след децата си и да им трият сол на главите ... и защо по дяволите ни карат да ходим на даскало? Един ден не ми се ходи,няма да ходя,кфо толкова? Все едно ще си загубя главата ако не отида един ден ... Постоянно врещят, винаги искат по-високи резултати от теб, никога не са доволни, никога не казват "Браво!" или "Извинявай,не бях прав!". Ей деба, кога ще ми признаят че съм права и че съм се справила добре с нещо ...<br /><br />Но пък погледнато от друга страна ако не бяха те досега да съм стигнала дъното и да дълбая още надолу ... те ме карат да се трудя, да се занимавам с нещо, да се стремя към по-високото ниво ... те ме подкрепят, гледат, понасят, издържат. Ако не бяха те аз нямаше да имам какво да ям. (:<br /><br />И сега какво, стигам до извода че все пак са зло, ама необходимо. Много мразя така ... двете ми мнения се преплитат и събират в едно ... няма значение (:<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-7070757798535542819?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7956643299507857600.post-65269412761566051592009-02-13T11:40:00.000-08:002009-02-13T11:51:37.428-08:00Хей, хора. Идва Свети Валентин - най - любовният празник, за който някога съм чувала. Да, интересно,как един празник може да е любовен,но няма значение,все пак това съм аз. Замислих се - какво толкова има в тая скапана събота че точно тогава хората се сетиха да се обичат най - много? Много повече ми харесва числото 7,а не <a href="http://drlove.hit.bg/Other/Valentine/story.htm">14</a> ... и какви по дяволите са тия балони във формата на сърца .. хора,все едно съм излязла не по центъра, ми по Илиянци.<br /><br />И каква по дяволите е тая работа със тия подаръци ... леле, ще умрете ако половинката не ви покаже че все още не сте му изсмукали всичко от протмонето ... (: Ужас,това е всяка година. Как ли не им омръзва на тия хора ...<br /><br />Чуствам се зле. Няма да празнувам нито един от тия два шибани празника. Ще ида на рождения ден на приятелката си, ще пийна с любими хора, те ще се отрежат ... (: Ще ги замъкна до леглата и ще закисна пред някой от комповете да чета FUCK THE NORM или Cynical Speech. Да .. Нещо не съм в настроение да пиша много ... <span style="font-family: georgia;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/7956643299507857600-6526941276156605159?l=casaboum.blogspot.com' alt='' /></div>darkiss_http://www.blogger.com/profile/16968037892291112089noreply@blogger.com0